9 март – I Неделя на Великия Пост

Четива:
Битие 2, 7-9; 3, 1-7
Псалм 50
Римляни 5, 12-19
Матей 4, 1-11

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 5 март 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

Изобр.: iconfronti.it

Днес, Пепеляна Сряда, започва четиридесетдневното великопостно пътуване, което ще ни отведе до Пасхалното Тридневие – мемориал на страданието, смъртта и възкресението на Господа, сърце на тайната на нашето спасение. Великият Пост ни помага да станем по-добри, да се променим към добро. Великият Пост ни помага за това и така ние се отърсваме от умореното поведение и от ленивото привикване към злото, което ни заобикаля. През великопостното време Църквата отправя към нас две важни покани: да имаме по-живо съзнание за изкупителното дело на Христос и да живеем по-ангажирано нашето Кръщение.

Съзнанието за чудесата, които Господ е извършил за наше спасение, настройва ума и сърцето ни да благодарят на Бога за онова, което ни е дарил, за всичко, което прави за Своя народ и за цялото човечество. Оттук тръгва нашето обръщане: то е признателен отговор на прекрасната тайна на Божията любов. Когато виждаме тази любов, която Бог има към нас, усещаме желание да се доближим до Него. Това е обръщането.

Да живеем в пълнота Кръщението – такава е втората покана, – означава също и да не се примиряваме със случаите на упадък и на мизерия, които срещаме, когато вървим по улиците на нашите градове и села. Съществува риск да приемаме пасивно някои явления и да не се впечатляваме от тъжната действителност, която ни заобикаля. Свикваме с насилието, като че е някаква злободневна незначителна новина. Свикваме с братята и сестрите, които спят на улицата, които нямат покрив, под който да се подслонят. Свикваме с бежанците, търсещи свобода и достойнство, които не биват приемани както трябва. Свикваме да живеем в общество, което претендира да се е отказало от Бога, в което родителите не учат вече децата си да се молят, нито да правят знака на кръста. Аз ви питам: вашите синове, вашите деца, умеят ли да правят знака на кръста? Помислете! Внуците ви умеят ли да правят знака на кръста? Научили ли сте ги на това? Помислете и отговорете в сърцето си. Знаят ли да казват „Отче наш“? Знаят ли да се молят на Девата с „Радвай се, благодатна Марийо“? Помислете и си отговорете. Такова привикване към нехристиянското и безметежно поведение наркотизира сърцето ни.

Великият Пост идва при нас като провиденциално време, за да промени нашия курс, да ни възвърне способността да реагираме на реалността на злото, която винаги ни предизвиква. Великият Пост е благоприятен момент, за да се обърнем към любовта към Бога и ближния: една любов, която прави наше безкористното и великодушно поведение на Господа, Който „осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Кор. 8, 9). Размишлявайки върху главните тайни на вярата: страданията, кръста и възкресението на Христос, ще си дадем сметка, че неизмеримият дар на Изкуплението ни е даден по безкористна инициатива на Бога.

Да благодарим на Бога за тайната на Неговата разпната любов. Истинска вяра, обръщане и отворено сърце за братята: тези са основните елементи, за да живеем времето на Великия Пост. В това пътуване искаме да призовем с особено упование покровителството и помощта на Дева Мария: нека тя, първата повярвала в Христа, да ни придружава в дните на интензивна молитва и покаяние, за да можем да честваме с очистен и обновен дух великата тайна на Пасхата на нейния Син.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *