9 март – Пепеляна Сряда

Четива:

Йоил 2,12-18

Псалм 50

2 Коринтяни 5,20-6,2

Матей 6,1-6,16-18

С Пепеляна Сряда за верните на Римокатолическата Църква започва 40-дневният Велик Пост – време, което ни се дава за пореден път, за да можем чрез покаяние и обръщане на сърцата, да се приготвим за честването на Христовата Пасха, на Страданията, Смъртта и Възкресението на Божия Син, станал Човек за наше спасение. Поръсването на верните с благословена пепел ни припомня преходността на земния живот и ни помага да поемем по пътя на искреното покаяние и отричане от греха – единствен източник на всички наши нещастия, за да приемем безкористната любов на Бога, Който е извор на вечния живот и истинското щастие. А думите на Исус: „Покайте се и вярвайте в Евангелието” (Марк. 1,15) нека бъдат пътеводна светлина за нас в това благодатно време, та чрез пост, молитва и добри дела да посрещнем Великия Ден на нашето спасение.

Четиво от Римския Бревиарий за Пепеляна Сряда

Из „Послание до коринтяни” на Свети Климент I, Папа

Нека се вгледаме в Кръвта на Христа, за да разберем колко скъпоценна е тя пред Бога, Неговия Отец. Тя бе пролята за наше спасение и донесе на целия свят благодатта на покаянието.

Ако погледнем всички световни епохи, ще видим как във всяко поколение Господ е предоставял начин и време за покаяние на всички, които са пожелали да се върнат при Него.

Ной бе вестител на покаянието и онези, които го слушаха, бяха спасени.

Йона проповядваше унищожението на ниневийците и те, очиствайки се от греховете си, се покаяха с молитви пред Бога и получиха спасение. А дори не принадлежаха към Божия народ.

Никога не са липсвали служители на Божията благодат, които, вдъхновени от Светия Дух, да проповядват покаяние. Самият Господ на всички твари бе говорил за покаянието, като се закле: Както е вярно, че Аз съм жив – казва Господ, – не се радвам на смъртта на грешника, а най-вече – на неговото покаяние.

И добавя думи, изпълнени с доброта: Доме Израилев, остави греховете си. Кажи на синовете на Моя народ: Дори греховете ви на земята да достигнат до небето, дори да бъдат по-червени от пурпур и по-черни от катран, стига да се обърнете с цялото си сърце и да Ме назовете Отец, ще бъдете за Мене свят народ и ще чуя молитвите ви (ср. Йез. 33,11; Ос. 14,2; Ис. 1,18 и т.н.).

Като пожела онези, които обича, да се радват на благата на обръщането, Той скрепи всемогъщата Си воля с печата на Своето Слово.

Затова нека се покорим на Неговата велика и славна воля. Да паднем ничком пред Господа и да Го молим да бъде милостив и добър към нас. Да се обърнем искрено към любовта Му. Да отхвърлим всяка злина, всяко несъгласие и завист, които причиняват смърт. Да бъдем смирени по дух, братя. Да отхвърлим всяка глупава суета, високомерие, надменност и гняв. Да вършим това, което е писано. Казва по този повод Светият Дух: Мъдрият да не се гордее с мъдростта си, нито силният – със силата си, нито богатият – с богатствата си, а който иска да се слави, да се слави в Господа, търсейки и вършейки онова, което е право и справедливо (ср. Йер. 9,23-24; 1 Кор. 1,31 и т.н.).

Да си припомним най-вече думите на Господа Исуса, когато ни призовава към кротост и търпение: Бъдете милосърдни, за да получите милосърдие. Прощавайте, та и на вас да бъде простено. Както се държите с другите, така ще се държат и с вас. Дарявайте и ще получите отплата. Не съдете и няма да бъдете съдени. Правете добро и на вас ще правят добро. Със същата мярка, с която сте мерили другите, ще бъдете премерени и вие (ср. Мат. 5,7;6,14;7,1.2.12 и т.н.).

Да следваме твърдо това и да приемем тези заповеди. Да напредваме винаги в смирение, покорни на Светите Слова. Светото Писание говори за това на едно място: Към кого ще погледна, ако не към онзи, който е смирен и миротворец, и почита Моите думи? (ср. Ис. 66,2).

Затова, след като сме станали свидетели на велики и забележителни събития, да се устремим към целта на нашия мир, приготвена за нас от самото начало. Да не отместваме поглед от Отца, Създател на целия свят, и да се стремим с цяло сърце към Неговите чудни дарове и несравними благодати.