8 декември – Втора Адвентна Неделя

Четива:
Исаия 11, 1-10
Псалм 71
Римляни 15, 4-9
Матей 3, 1-12

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 4 декември 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днес ще се върна към твърдението: „Вярвам във възкресението на телата!“ Става дума за една не съвсем проста истина, която е всичко друго, но не и очевидна, защото за нас, живеещите потопени в този свят, не е лесно да разберем бъдещите неща. Но Евангелието ни осветлява: нашето възкресение е тясно свързано с възкресението на Исус. Фактът, че Той е възкръснал, е доказателство, че съществува възкресение от мъртвите. Бих искал сега да ви представя някои аспекти, свързани с връзката между Христовото възкресение и нашето възкресение. Христос е възкръснал, и понеже Той е възкръснал, ще възкръснем и ние.

Преди всичко, самото Свето Писание съдържа едно пътуване към пълната вяра във възкресението на мъртвите. Тази вяра се проявява като вяра в Бога – Творец на целия човек: душа и тяло, и като вяра в Бога Освободител – Бог, Който е верен на съюза със Своя народ. Пророк Йезекиил в едно видение съзерцава гробовете на изгнаниците, които се отварят, и сухите кости, които се връщат към живота благодарение на повея на животворящия дух. Това видение изразява надеждата в бъдещото „възкресение на Израил“, тоест във възраждането на разгромения и унижен народ (Йез. 37, 1-14).

В Новия Завет Исус осъществява напълно това откровение и свързва вярата във възкресението със Своята личност, като казва: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11, 25). Защото Исус Господ ще бъде Този, Който ще възкреси в последния ден онези, които са вярвали в Него. Исус е дошъл сред нас, станал е Човек като нас във всичко, освен в греха. По този начин ни е взел със Себе Си в Своето завръщане при Отца. Той, въплътеното Слово, умрял за нас и възкръснал, дарява на Своите ученици Светия Дух като залог за пълното общение в Неговото славно Царство, което, бдящи, очакваме. Това очакване е изворът и причината за нашата надежда: една надежда, която, ако бъде пазена и развивана: нашата надежда – ако я пазим и развиваме, става светлина, която озарява личната ни история, както и историята на всички. Да помним това винаги: ние сме ученици на Онзи, Който е дошъл, Който идва всеки ден и ще дойде накрая. Ако успеем да проумеем повече тази реалност, ще сме по-малко потиснати в нашето ежедневие, ще бъдем по-малко в плен на ефимерното и повече готови да вървим с милосърдно сърце по пътя на спасението.

Друг аспект: какво означава „да възкръснем“? Възкресението на всички нас ще стане в последния ден, в края на света, и ще бъде дело на всемогъществото на Бога, Който ще върне живота на нашето тяло – тяло, което ще свърже отново с душата, по силата на Исусовото възкресение. Това обяснение е фундаментално: тъй като Исус е възкръснал, и ние ще възкръснем. Ние имаме надежда във възкресението, защото Той ни е отворил вратата към това възкресение. И това преобразяване, тази промяна на нашето тяло се приготвя в настоящия ни живот от връзката ни с Исус в Тайнствата, особено в Евхаристията. Ние, които в този живот сме се хранили с Неговото Тяло и Неговата Кръв, ще възкръснем като Него, с Него и чрез Него. Както Исус е възкръснал със Своето Тяло, но не се е върнал към земния живот, така и ние ще възкръснем с нашите тела, които ще бъдат преобразени в прославени тела. И това не е лъжа! Това е вярно. Ние вярваме, че Исус е възкръснал, че в този момент Исус е жив. Но вие вярвате ли, че Исус е жив? А щом Исус е жив, мислите ли, че ще ни остави да умрем и няма да ни възкреси? Не! Той ни очаква, и тъй като е възкръснал, силата на възкресението Му ще възкреси всички нас.

Последен елемент: Още в този момент ние имаме в нас участие в Христовото Възкресение. Щом е вярно, че Исус ще ни възкреси в края на времената, вярно е също, че в известен смисъл вече сме възкръснали с Него. Вечният живот започва още в този момент, започва през целия живот, който е насочен към момента на окончателното възкресение. Защото вече сме възкръснали чрез Кръщението, вписани сме в смъртта и възкресението на Христос и участваме в новия живот, който е Неговият живот. Затова, в очакване на последния ден, ние носим в себе си името на възкресението, като предшестващо пълното възкресение, което ще получим в наследство. Затова и тялото на на всеки един от нас е отглас от вечността: следователно, трябва да бъде уважавано винаги. И особено трябва да бъде уважаван и обичан животът на страдащите, за да усетят близостта на Божието Царство, на онова състояние на вечния живот, към което сме се устремили. Тази мисъл ни дава надежда: ние сме на път към възкресението. Да видим Исус, да срещнем Исус: тази е нашата радост! Ще бъдем всички заедно – не тук, на площада, а другаде – но радостни с Исус. Тази е нашата съдба!

 

 

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *