Доминик де Гусман е роден през 1170 г. в Калеруега (Кастилия, Испания). Получава отлично образование и съвсем млад посвещава живота си на Бога. Ръкоположен е за свещеник през 1194 г. Когато посещава Южна Франция, където по онова време е много разпространена албигойската ерес, получава вдъхновението да основе нов монашески Орден, който да проповядва на заблудените истинската вяра. През 1215 г. поставя началото на Ордена на Проповедниците (Отците Доминиканци). Умира на 6 август 1221 г. в Болоня (Италия). Канонизиран е през 1234 г. от Папа Григорий IX.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 3 февруари 2010 г.
Скъпи братя и сестри,
Миналата седмица представих светлата фигура на Франциск от Асизи. Днес бих искал да ви говоря за един друг светец от същата епоха, който има фундаментален принос за обновлението на Църквата от своето време. Става дума за Свети Доминик, основателя на Ордена на Проповедниците, известни и като Братята Доминиканци.
Неговият наследник начело на Ордена, Блаженият Йордан от Саксония, ни предлага завършен портрет на Свети Доминик в текста на една прочута молитва: „Пламтящ от Божия ревност и от свръхестествен огън, чрез твоята безконечна любов и огнен дух, ти се посвети без остатък чрез обета на постоянната бедност, на апостолската вярност и на евангелската проповед“. Тук е подчертана именно тази фундаментална черта в свидетелството на Доминик: той говори винаги с Бога и за Бога. В живота на светците любовта към Господа и към ближния, и търсенето на Божията слава и на спасението на душите вървят винаги заедно.
Доминик се ражда в Испания, в Калеруега, около 1170 г. Принадлежи към знатно семейство от Стара Кастилия и, подпомогнат от един свой чичо свещеник, бива формиран в прочутото училище в Паленсия. Отрано се отличава с интереса си към изучаването на Светото Писание и с любовта си към бедните, стигайки дотам, че да продава книги, които по онова време са стрували много скъпо, за да помогне със спечеленото на жертвите на глада.
Ръкоположен за свещеник, бива избран за каноник от Капитула на Катедралата в родната си Епархия Осма. Макар това назначение да е можело за него да бъде знак за престиж в Църквата и в обществото, той не го възприема като лична привилегия, нито като начало на блестяща църковна кариера, а като служение, на което се посвещава с всеотдайност и смирение. Нима кариерата, властта, не са изкусителни – изкушение, срещу което не са имунизирани дори онези, които имат задачата да анимират и да управляват Църквата? Припомнихме това преди няколко месеца, по време на посвещаването на няколко Епископи: „Не търсим власт, престиж, почит за нас самите. Знаем колко гражданското общество, а понякога и Църквата, страдат поради факта, че мнозина от онези, на които е била поверена отговорност, работят за себе си, а не за общността (Omelia. Cappella Papale per l’Ordinazione episcopale di cinque Ecc.mi Presuli, 12 settembre 2009).
Епископът на Осма, на име Диего, истински и ревностен пастир, забелязва много скоро духовните качества на Доминик и пожелава да го направи свой помощник. Заедно заминават за Северна Европа, за да изпълнят дипломатически мисии, поверени им от краля на Кастилия. Пътувайки, Доминик си дава сметка за две огромни предизвикателства пред Църквата от неговото време: съществуването на все още неевангелизирани народи в северните краища на европейския континент, и религиозното разединение, което отслабва християнския живот в Южна Франция, където действията на някои еретически групи предизвикват объркване и отдалечаване от истините на вярата. Мисионерската работа с непознаващите светлината на Евангелието и делото по реевангелизацията на християнските общности по този начин стават апостолските цели, които Доминик решава да преследва. Папата, при когото Епископ Диего и Доминик отиват, за да търсят съвет, предлага на последния да се посвети на проповедническа дейност сред албигойците – еретическа група, отстояваща дуалистично схващане за реалността, т. е. за два еднакво могъщи творчески принципа – Доброто и Злото. Вследствие това, тази група презира материята като произхождаща от принципа на злото, отхвърля дори брака, стига дори дотам да отрича въплъщението на Христос, тайнствата, в които Господ „бива докосван“ чрез материята, както и възкресението на телата. Албигойците уважават бедния и строг живот – в това отношение те са наистина примерни, – и критикуват богатствата на Клира от онова време. Доминик приема с ентусиазъм тази мисия, която осъществява именно с примера на бедния си и строг живот, с проповедта на Евангелието и с публични диспути. На тази мисия – проповядването на Благата Вест, – той посвещава остатъка от живота си. Духовните му синове по-късно ще реализират и другите мечти на Свети Доминик: мисията ad gentes, тоест при онези, които още не познават Христос, и мисията при живеещите в градовете, особено в университетските градове, където новите интелектуални тенденции се превръщат в предизвикателство за вярата на образованите хора.
Този велик светец ни напомня, че в сърцето на Църквата винаги трябва да гори мисионерски огън, който непрестанно да я подтиква да възвестява Евангелското благовестие, и където е нужно – да осъществява новата евангелизация: защото Христос е най-скъпоценното благо, което мъжете и жените от всяко време и от всяко място имат правото да познаят и да обикнат! И е утешително да се види как и днес в Църквата има много такива хора – пастири и верни миряни, членове на стари монашески Ордени и на нови църковни движения, които с радост отдават живота си за този върховен идеал: да възвестяват и да свидетелстват Евангелието!
Към Доминик де Гусман по-късно се присъединяват и други хора, водени от същото стремление. По този начин постепенно от първата група в Толоса започва съществуването си Орденът на Проповедниците. Подчинявайки се по-късно на разпоредбите на Папите от своето време – Инокентий III и Хонорий III, Доминик приема древното Правило на Свети Августин, адаптирайки го към изискванията на апостолския живот, който водят той и другарите му, като, проповядвайки, се местят от място на място, но след това се завръщат в своите манастири – места за учение, молитва и братски живот. По особен начин Доминик иска да подчертае две ценности, смятани за незаменими за успеха на евангелизаторската мисия: братския живот в бедност и в учение.
Преди всичко Доминик и Братята Проповедници се представят като просещи, тоест, нямат поземлени имоти, които да управляват. Това ги прави по-предразположени към учение и към пътуващо проповедничество; също така е и конкретно свидетелство за хората. Вътрешното управление на манастирите и на провинциите на доминиканците е изградено върху системата на капитули, които издигат сами своите настоятели, утвърждавани след това от висшите настоятели: една организация, която стимулира братския живот и отговорността на всички членове на общността, тъй като изисква силна личностна мотивация. Изборът на тази система се ражда именно от факта, че доминиканците, като проповедници на Божията истина, трябва да живеят съобразно онова, което възвестяват. Истината, изучавана и споделяна в любовта с братята, е най-здравата основа на радостта. Блаженият Йордан от Саксония казва за Свети Доминик: „Той приемаше всеки човек в голямото лоно на любовта, и понеже обичаше всички, всички го обичаха. Беше си изработил лично правило да се радва с щастливите хора и да плаче с онези, които плачат“ (Libellus de principiis Ordinis Praedicatorum autore Iordano de Saxonia, ed. H. C. Scheeben, [Monumenta Historica Sancti Patris Nostri Dominici, Romae, 1935]).
На второ място, с едно смело решение Доминик пожелава неговите последователи да придобиват солидна богословска подготовка и не се бои да ги изпраща в тогавашните Университети, макар че много църковни дейци тогава гледат с недоверие на тези културни институции. Конституциите на Ордена на Проповедниците придават голямо значение на учението като подготовка за апостолата. Доминик желае неговите братя да му се посвещават, без да се щадят, с усърдие и благочестие, на учението, основано върху същността на всяко богословско познание, тоест на Светото Писание, и с оглед на въпросите, поставяни от разума. Развитието на културата налага онези, които извършват на различни нива служението на Словото, да бъдат добре подготвени. Затова призовавам всички вас, пастири и миряни, да развивате тези „културни измерения“ на вярата, за да може красотата на християнската истина да бъде по-добре разбирана и вярата да бъде наистина подхранвана, укрепвана и също така защитавана. В тази Година на Свещенството приканвам семинаристите и свещениците да уважават духовната ценност на учението. Качеството на свещеническото служение зависи от отдадеността, с която то бива свързвано с изучаването на истините на Отсровението.
Доминик, който пожелава да основе монашески Орден от проповедници – богослови, ни напомня, че богословието има духовно и пасторално измерение, което обогатява духа и живота ни. Свещениците, богопосветените, както и всички верни, могат да намерят дълбока „вътрешна радост“ в съзерцаването на красотата на истината, която идва от Бога – истина, която е вечно актуална и вечно жива. Мотото на Братята Проповедници – contemplata aliis tradere („Да предаваме на другите плодовете на нашето съзерцание“) – ни помага да открием след това пасторалната цел на контемплативното изучаване на толкова много истини, поради изискването да се предава на другите плода на личното съзерцание.
Когато през 1221 г. Доминик умира в Болоня, в града, за чийто покровител ще бъде провъзгласен, делото му вече е постигнало голям успех. Орденът на Проповедниците се разпространява с подкрепата на Светия Престол в много страни на Европа и носи много добро на цялата Църква. Доминик е канонизиран през 1234 г., и със своята святост ни сочи две незаменими средства, за да бъде успешно апостолското ни действие. Преди всичко, това е почитта към Мария, която той култивира с нежност и я оставя като скъпоценно наследство на своите духовни чеда, които в историята на Църквата имат голямата заслуга да разпространяват молитвата на Светата Броеница, така скъпа на християнския народ и така богата на евангелски ценности, истинска школа на вяра и благочестие. На второ място, Доминик, който се грижи за някои женски манастири във Франция и в Рим, вярва дълбоко в ценността на застъпническата молитва за успеха на апостолския труд. Само в Рая ще разберем колко много допринася молитвата на сестрите в клаузура за успеха на апостолското действие! Към всяка от тях отправям с благодарност и чувство моята мисъл.
Скъпи братя и сестри, животът на Доминик де Гусман нека подтиква всички нас, за да бъдем усърдни в молитвата, смели в живота във вярата, дълбоко влюбени в Исус Христос. Чрез неговото застъпничество, да молим Бога да обогатява винаги Църквата с истински проповедници на Евангелието.
Коментари
Няма добавени коментари!