6 април – ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Четива:
Исаия 52, 13-53, 12
Псалм 30
Евреи 4, 14-16; 5, 7-9
Йоан 18, 1-19, 42

 

Слово на Папа Бенедикт XVI по време на Кръстния Път („Via Crucis“) в Колизея, Рим – Велики Петък, 10 април 2009 г.

Скъпи братя и сестри,

В края на драматичния си разказ за Христовите Страдания, евангелистът Марко отбелязва: „А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика така, издъхна, каза: Наистина Този Човек е бил Син Божи!“ (Марк. 15, 39). Не може да не ни изненада изповядването на вярата на този римски войник, присъствал на всичко, случило се по време на различните фази на разпъването. Когато мракът на нощта наближава да се спусне над този единствен в историята Петък, когато Кръстната жертва е била вече осъществена докрай и присъстващите са бързали да се приберат, за да могат да честват еврейската Пасха според правилата, малкото думи, излезли от устата на един анонимен командир на римски отряд отекват в мълчанието пред тази толкова необикновена смърт. Този офицер от римската армия, присъствал на екзекуцията на поредния от толкова много осъдени на най-тежкото наказание, е успял да разпознае в този разпнат Човек Божия Син, издъхнал в най-унизителна самота. Позорният Му край би трябвало да отбележи окончателния триумф на омразата и на смъртта над любовта и над живота. Но не става така! Над Голгота се издига Кръстът, на който виси един велик мъртъв Човек, но Този Човек е бил „Синът Божи“, както изповядва стотникът, – „виждайки Го да умира така“, уточнява евангелистът.

С изповядването на вярата на този войник се сблъскваме винаги, когато четем разказа за Христовите Страдания според Свети Марко. Тази вечер и ние като него ще се спрем, за да съзерцаваме безжизненото лице на Разпнатия в края на този традиционен Кръстен Път, който събра, благодарение на радио- и телевизионната връзка, много хора от всички части на света. Ние съпреживявахме трагичните събития, свързани с един Човек, единствен в историята на всички времена, Който промени света, без да убие някой друг, а се остави Сам да Го убият, като Го повесят на кръст. Този Човек, изглеждащ като всеки един от нас, Който, докато Го убиват, прощава на Своите палачи, е „Синът Божи“, Който – както ни припомня апостол Павел, – „не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб …, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2, 6-8).

Болезненото Страдание на Господа Исус не може да не развълнува и най-коравосърдечните сърца, защото е върхът на откровението на Божията любов за всекиго от нас. Свети Йоан отбелязва: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3, 16). От любов към нас Христос умира на кръста! В течение на хилядолетия много мъже и жени са се оставяли да бъдат запленени от тази тайна и са Го следвали, правейки и те като Него и с помощта Му от живота си дар за братята. Това са светците и мъчениците, мнозина от които са останали неизвестни за нас. И в това наше време, колко много хора в мълчанието на ежедневното си съществуване обединяват страданията си със страданията на Разпнатия и стават апостоли на истинско духовно и обществено обновление! Какво би бил човекът без Христос? Свети Августин отбелязва: „Ти би се намирал винаги в състоянието на нищета, ако Той не бе ти оказал милосърдие. Не би се върнал към живота, ако Той не бе споделил твоята смърт. Би пропаднал, ако Той не бе ти дошъл на помощ. Щеше да бъдеш изгубен, ако Той не бе дошъл“ (Discorso 185, 1). Защо тогава не Го приемаме в живота си?

Тази вечер ще се спрем и ще съзерцаваме обезобразеното Му лице: това е лицето на Човека на болките, Който пое върху Себе Си всички наши смъртни терзания. Лицето Му се отразява в лицето на всеки унизен и поруган, на всеки болен и страдащ, изоставен и презрян човек. Проливайки кръвта Си, Той ни изкупи от робството на смъртта, сложи край на самотата на душите ни, навлезе във всяка наша мъка и болка.

Братя и сестри! Макар Кръстът се издига още на Голгота, погледът на нашата вяра вече гледа към зората на Новия Ден. Вече предвкусваме радостта и блясъка на Пасхата. „Ако сме умрели с Христа, – пише Свети Павел, – вярваме, че и ще живеем с Него“ (Рим. 6, 8). Сигурни в това, да продължим нашия път. Утре, Велика Събота, ще бдим в молитва. Но нека и сега се молим заедно с Мария, Прескръбната Дева, да се молим с всички скърбящи,  да се молим особено заедно с пострадалите от земетресението в района на Л’Акуила: да се молим, та и над тях в тази тъмна нощ да изгрее звездата на надеждата, светлината на възкръсналия Господ.

Още сега бих искал да пожелая на всички вас: Честита Пасха в светлината на възкръсналия Господ!

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *