5 юни – ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

5 юни – ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Четива:

Деяния 1, 1-11

Псалм 46

Ефесяни 1, 17-23

Матей 28, 16-20

Четиво от Римския Бревиарий за Възнесение Господне

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

( Слово за Възнесение Господне, ed. A. Mai, 98, 1-2; PLS 2, 494-495)

В този ден нашият Господ Исус Христос се e възнесъл на небето. Нека заедно с Него там се въздигнат и сърцата ни.

Да чуем Апостол Павел, който възвестява: „И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, където Христос седи отдясно на Бога. За небесното мислете, а не за земното“ ( Кол. 1-2). Както Той се е възнесъл, но не се е отдалечил от нас, така и ние вече сме там – горе, с Него, докато с тялото ни не се осъществи онова, което ни е обещано.

Христос е вече въздигнат над небесата, но тук, на земята, Той преживява всички трудности, които преживяваме ние като Негови членове. Потвърждава го, когато вика: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ (Деян. 9, 4). Също така: „Гладен бях и Ме нахранихте“ (Мат. 25, 35).

Защо тогава и ние не полагаме усилия на тази земя, за да почиваме с Христа на небето – ние, които сме в единение с нашия Спасител чрез вярата, надеждата и любовта? Христос, макар да е там – горе, остава с нас. И ние, по същия начин, макар да оставаме тук, долу, вече сме с Него. Христос може да прави това поради Своята божественост и всемогъщество. За нас обаче това е възможно не защото сме божествени създания, а поради любовта, която изпитваме към Него. Той не оставя небето, за да слезе при нас; при все това не се е отдалечил от нас, когато се е възкачил отново на небето. Сам Той дава свидетелство, че се е намирал там, горе, докато е бил тук, на земята: Никой никога не е възязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето (ср. Йоан 3, 13).

Това твърдение е произнесено, за да подчертае единството между Него, нашия Глава, и нас – Неговото тяло. Никой, следователно, не може да извърши нещо подобно, освен Христос, защото и ние в Него, поради факта, че Той е Синът Човечески за нас, а ние сме Божии синове за Него.

Говорейки за тази реалност, Апостолът се изразява по следния начин: „Както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос“ (1 Кор. 12, 12). Апостолът не казва: „Тъй Христос“, а подчертава: „Тъй и Христос“. Христос, следователно, има много членове, но само едно тяло.

Затова Той поради милосърдието Си е слязъл от небето и отново се е възкачил там, докато ние сме се възкачили с Него единствено по благодат. И така, Той е, Който е слязъл и се е възкачил. Това не е, за да се смеси достойнството на Главата с тялото, а за да не бъде нарушено единството между тялото и неговата Глава.