31 януари – Свети Йоан Боско, Свещеник (Възпоминание)

Свети Йоан (Джовани) Боско, наричан от всички Дон Боско, е роден на 16 август 1815 г. в скромно, много благочестиво семейство в Кастелнуово д’Асти, в италианската област Пиемонт. Получава прекрасно възпитание във вярата от майка си, Божията Слугиня Маргарита Окиена, чийто процес на беатификация е в ход. Съвсем млад чува Божия призив да посвети живота си на Църквата и постъпва в семинария. Ръкоположен е за свещеник през 1841 г. Тогава започва забележителната пастирска, милосърдна и възпитателна дейност на Дон Боско, която ще го направи един от най-известните църковни дейци на XIX в. Особено загрижен е за децата от бедните слоеве на населението в Торино, на които ще посвети цялата си енергия и способности.

За тяхното възпитание и образование организира оратории – средища за евангелизация, катехизис и професионално обучение на деца от народа. За да утвърди делото си, със своите сподвижници основава Конгрегацията на салезианите, която от самото си начало разгръща мащабна възпитателна дейност сред младежите.

Дон Боско помага и на Света Мария Доменика Мацарело да постави началото на Конгрегацията Дъщери на Мария Помощница, чиито цели са сходни с тези на салезианите. Умира в Торино на 31 януари 1888 г., почитан от всички заради личната му святост и значимостта на делото му. Канонизиран е през 1934 г., а през 1988 г. папа Йоан Павел II го провъзгласява за Отец и Покровител на младежта.

Из Посланието „Iuvenum Patris“ на Блажения Папа Йоан Павел II по случай 100-годишнината от смъртта на Свети Йоан Боско – 31 януари 1988 г. (2-5)

Йоан Боско умира в Торино на 31 януари 1888 г. През почти 73-годишния си живот той е свидетел на дълбоки и всеобхватни политически, социални и културни промени: на революционни движения, война и изход на селското население към градовете – фактори, които налагат своя отпечатък върху условията за живот на хората, особено на най-бедните слоеве. Изтласкани в градските покрайнини, бедните като цяло и в частност – младежите, са често обект на лошо отношение или жертви на липсата на работа. В своето човешко, морално, религиозно и професионално израстване те не получават нужната помощ, дори често за тях не се полагат никакви грижи. Чувствителни към всяка промяна, младежите лесно губят ориентир и пропадат. Изправено пред тази лишена от корени маса, традиционното възпитание търпи поражение: затова по различен начин филантропи, възпитатели и църковни дейци полагат усилия да отговорят на новите изисквания. Сред тях в Торино дон Боско блести със своето християнско вдъхновение, със смелата си инициативност и с бързото разпространение, на което се радва неговото дело.

Той винаги е чувствал, че е получил особено призвание и е подпомаган, като че воден за ръка, в изпълнението на своята мисия, от Господа и от майчинската намеса на Дева Мария. И неговият отговор е такъв, че Църквата го предложи официално на верните като образец на святост. Когато на Великден 1934 г., при закриването на Юбилея на Изкуплението, моят незабравим предшественик Пий XI нанесе името му в списъка на светците, той му направи впечатляваща възхвала.

Съвсем млад, останал като дете сирак без баща, възпитан с проникновен човешки и християнски усет от майка си, той е надарен от Провидението с качества, които от самото начало го правят добър и всеотдаен приятел на своите връстници.

Младите му години са предобраз на изключителното му възпитателно дело. Свещеник в Торино – развиващ се стремително град, той влиза в пряк контакт с млади затворници и се сблъсква с различни драматични човешки ситуации. Надарен с жив усет за действителността и добър познавач на историята на Църквата, той се обогатява от познанието на тези ситуации и заимства от опита на други апостоли, особено на Свети Филип Нери и Свети Карл Боромей, идеята за Оратория. Това име му е особено близко. Ораторият характеризира цялото му дело и той го изгражда в една своя оригинална перспектива, отговаряща на средата, на младежите и на техните нужди. За главен Покровител и образец за своите сътрудници избира Свети Франциск Салски – един светец с многостранни заслуги и с изключителна човешка доброта, която се проявява най-вече в сладостното му отношение към другите.

„Делото на Ораториите“ започва през 1841 г. с един „прост катехизис“ и се развива бързо, за да отговори на тежките ситуации и нужди: дом, който да приема скитници; работилници и училище за изкуства и занаяти, за да бъдат те научени на някакъв труд и да станат способни да си осигурят приличен живот; хуманитарно училище, свързано с идеала за призванието; „добър печат“; инициативи и методи за отдих, характерни за онова време (театър, оркестър, хор, есенни излети).

Запомнящият се израз „Достатъчно е, че сте млади, за да ви обичам“ ( „Il Giovane Provveduto“, 7) обобщава всичко казано от светеца – нещо повече: изразява фундаменталната му възпитателна идея. „Обещах на Бога, че и последният ми дъх ще бъде за моите бедни младежи ( „Memorie biografiche di S. Giovanni Bosco“, vol. 18, 258). И наистина, за тях той извършва забележителни неща със слово, писания, институции, пътувания, срещи с граждански и църковни дейци. Към младежите проявява изключително внимание, насочено към много личности, за да могат в бащинската му любов те да видят знака на една много по-висша любов.

Динамиката на любовта му става универсална и го кара да приеме поканата, дошла от далечни нации, за мисии отвъд океана, за евангелизация, която е неразделна от грижата за човека.

Със същите критерии и в същия дух той търси разрешение и за проблемите на девойките. По Божие вдъхновение до него застава друга една основателка – Света Мария Доменика Мацарело, заедно със своите млади съратнички, вече посветили се на енорийско ниво на християнската формация за момичета. Педагогическата му дейност привлича и други сътрудници – мъже и жени, някои от тях посветени на Бога с вечни обети, други – негови „съработници“, обединени от споделянето на педагогическите му и апостолски идеали, както и негови бивши ученици, решени да свидетелстват и да предават на другите полученото възпитание.

Този негов инициативен дух е плод на дълбок вътрешен живот. По своите характеристики светостта му, запазвайки своята оригиналност, го нарежда сред великите Основатели на богопосветени институти в Църквата. Той е забележителен в много отношения: инициатор е на истинска школа за нова, много привлекателна апостолска духовност; разпространител е на специалната почит към Мария, помощница на християните и Майка на Църквата; изразител е на лоялно и смело църковно поведение, проявявано чриз деликатно посредничество в трудните тогава взаимоотношения между Църквата и държавата; апостол е – реалист и практик, отворан към прилагането на новите открития; ревностен организатор е на мисии с истински католически облик; по най-възвишен начин е пример за всеотдайна любов към младежите, особено към най-нуждаещите се от тях, за благото на Църквата и на обществото; учител е с ефикасна и гениална педагогическа практика.

В това Послание бих искал да акцентирам особено върху факта, че дон Боско осъществява личната си святост чрез възпитателна дейност, извършвана с апостолско усърдие и сърце; че е умеел да предлага светостта като конкретна цел на своята педагогика. Именно това съчетание между „възпитание“ и „святост“ е характерен аспест на неговата фигура: той е „свят възпитател“, вдъхновява се от „свят образец“ – Франциск Салски, ученик е на „свят духовен учител“ – Джузепе Кафасо, и успява да формира сред своите младежи „свят възпитаник“ – Доминик Савио.

 

Коментари

  1. Бали 08.02.2012 в 16:42

    много интересна и полезна информация, блаодаря ви, приятна вечер на всички

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *