31 май – Посещение на Блажена Дева Мария (Празник)
Четива:
Софония 3, 14-17
Лука 1, 39-56
Празникът възпоменава срещата на Блажена Дева Мария, заченала Единородния Син Божи със Света Елисавета, носеща в утробата си Йоан Кръстител. След като получава Ангелския Благовест, че ще стане майка на Спасителя на света, Дева Мария бърза да отиде в юдейското селище Айн-Карим, при своята родственица Елисавета, съпруга на свещеника Захария, „заченала в старостта си“ (Лука 1, 36). Когато я вижда, Света Елисавета я поздравява с думите: „Радвай се, благодатна! Как така майката на Господа идва при мен? “ Защото още в майчината си утроба Йоан Кръстител възвестява идването на Месията, като ликува от радост. В отговор Мария произнася своя вдъхновен химн“ Magnificat“: „Душата ми величае Господа“ за великите дела, които извършва в нейния живот и за спасението на цялото човечество.
Четиво от Римския Бревиарий за празника Посещение на Блажена Дева Мария
Из „Проповеди“ на Свети Беда Достопочтени, Свещеник и Църковен Учител
( Кн. 1, 4; CCL 122, 25-26.30 )
„Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой“ (Лука 1, 46). С тези думи Мария за пръв път възвестява особените дарове, които е получила. След това изброява безкрайните благодеяния, с които Бог не престава да се грижи за човешкия род от вечността.
Величае Господа душата на онзи, който отдава като хвала и слава на Господа всичко, което се случва във вътрешния му свят; който, съблюдавайки Божиите предписания, показва, че мисли винаги за силата на Неговото величие.
Радва се в Бога, своя Спасител, духът на онзи, който изпитва наслада само от спомена за своя Творец, от Когото се надява да получи вечното спасение.
Тези думи, които биха стояли добре на устните на всички съвършени души, са били особено подходящи за блажената Божия Майка. Нейна е уникалната привилегия да пламти от духовна любов към Оногова, заради Чието зачатие се е възрадвала. Тя може с пълно право да възликува повече от всички други светци с изключителна радост в Исуса, своя Спасител. Защото е знаела, че вечният Автор на спасението ще се роди от нейната плът, чрез раждане във времето, и като една и съща Личност ще стане едновременно неин Син и неин Спасител.
„Силният ми стори велико нещо и свято е името Му“.
Нищо, прочее, не е плод на нейните заслуги: тя определя своето величие изцяло като дар на Онзи, на Когото, бидейки в Своята същност всемогъщ и велик, е присъщо да прави силни и велики Своите верни от малки и слаби, каквито са. Затова с право добавя: „И свято е името Му“, за да убеди своите слушатели, нещо повече – да научи онези, до които достигнат думите й, да имат доверие в името Му и да Го призовават. Така и те ще могат за се зарадват на вечната святост и на истинското спасение, според думите на пророка: „Всеки, който призове името Господне, ще се спаси“ (Йоил 2, 32).
И наистина, това е името, за което по-горе се каза: „И духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой“.
Затова в Светата Църква се е утвърдил прекрасният и полезен обичай да се пее химнът на Мария всеки ден по време на вечерната молитва. по този начин непрестанното припомняне на Въплъщението на Господа разпалва любовта във верните, а постоянното размишление над примерите на Неговата Майка ги утвърждава трайно в добродетелите. И е добре, че това става вечер, за да може разумът ни, уморен и разсеян от толкова много неща, с наближаването на времето за почивка, да се съсредоточи изцяло върху това.
Йо 01.06.2011 в 5:27
Благодаря за тази публикация, Отче! Песента, която си избрал, също е прекрасна и не спирам да я слушам вече 5 пъти 🙂
Доставка на хранителни стоки по домовете 31.05.2011 в 9:20
Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :))