31 август – XXII Неделя през годината

Четива:
Йеремия 20, 7-9
Псалм 62
Римляни 12, 1-2
Матей 16, 21-27

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 27 август 2014 г.

Църквата: 4. Една и Свята

Скъпи братя и сестри, добър ден!

www.angelibuoni.it

Всеки път, когато обновяваме нашето изповядване на вярата, произнасяйки „Веруюто“, ние заявяваме, че Църквата е „една“ и „свята“. Тя е една, защото води началото си от Бога Троица – тайна на единството и пълно общение. След това, Църквата е свята, тъй като е основана върху Исус Христос, оживявана е от Неговия Свети Дух, изпълнена е с Неговата любов и спасение. Тя обаче е едновременно свята и съставена от грешници – от всички нас, грешници, които съзнаваме това всеки ден поради нашите слабости и нашите немощи. Тогава тази вяра, която изповядваме, ни подтиква към обръщане, към това, да имаме смелостта да живеем ежедневно единството и светостта, и ако ние не сме единни, ако не сме свети, това е, защото не сме верни на Исус. Но Той, Исус, не ни оставя сами, не изоставя Своята Църква! Той върви заедно с нас, Той ни разбира. Разбира нашите слабости, нашите грехове, прощава ни винаги, когато Му позволим да ни прости. Той е винаги с нас, помага ни да станем по-малко грешни, да станем по-свети, по-единни.

1. Първата подкрепа за нас идва от факта, че Исус се е молил винаги за единството на учениците. Тази е молитвата, с която Исус се моли настойчиво на Тайната Вечеря: „Отче, да бъдат едно!“ Той се моли за единството, и прави това непосредствено преди Страданията Си, когато се готви да принесе в жертва за нас целия Си живот. Това е, което сме поканени да препрочитаме и над което да размишляваме в една от най-силните и вълнуващи страници на Евангелието според Йоан – 17-та глава (ср. ст. 11.21-23). Колко е хубаво да знаем, че Господ, малко преди да умре, не се безпокои за себе Си, а мисли за нас! И в Своя покъртителен диалог с Отца Той се моли именно да бъдем едно с него и помежду си. Ето: с тези думи Исус става наш застъпник пред Отца, за да можем да влезем и ние в пълно общение на любовта с Него. Същевременно поверява на нас това общение като Свое духовно завещание, та единството да става все повече отличителен белег на нашите християнски общности и най-прекрасен отговор на всички, които ни питат за причината на надеждата в нас (ср. 1 Петър 3, 15).

2. „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мен, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17, 21). От самото начало Църквата се е стремяла да осъществява това желание, толкова скъпо на сърцето на Исус. Деянията на Апостолите ни напомнят, че първите християни са се отличавали с това, че са имали „едно сърце и една душа“ (Деян. 4, 32). След това, Апостол Павел увещава своите общности да не забравят, че са 4едно тяло“ (1 Кор. 12, 13). Опитът обаче ни показва, че има много грехове срещу единството. Нямам предвид само схизмите, имам предвид някои много често срещани слабости в нашите общности, „енорийските грехове“ – греховете в енориите. Защото понякога нашите енории, призвани да бъдат места на споделяне и общение, за съжаление са белязани от завист, ревност, антипатии … И злословията са в устата на всички! Колко злословия има в нашите енории! Това не е добре. Например, когато някой бъде избран за председател на някоя организация, започват злословия срещу него. И ако някоя бъде избрана за ръководител на катехизиса, другите започват да злословят срещу нея. Но това не е Църквата! Това не трябва да се прави, не трябва да го правим! Трябва да се молим на Господа за благодатта да не го правим. Това се случва, когато се стремим към първите места; когато поставяме в центъра самите себе си, с нашите лични действия и начини да гледаме на нещата, и съдим другите; когато виждаме недостатъците на братята, а не техните дарби; когато придаваме повече стойност на онова, което ни разделя, а не на онова, което ни обединява …

Един път в предишната ми Епархия чух един интересен и хубав коментар. Ставаше дума за една възрастна жена, работила цял живот в енорията. Някой, който я познаваше добре, каза: „Тази жена никога не е говорила зад гърба на някого, никога не е злословила, винаги е била усмихната“. Такава жена утре може да бъде канонизирана! Това е хубав пример. Но ако погледнем историята на Църквата: колко разделения между християните! И сега сме разделени. В историята ние, християните, сме воювали помежду си заради богословски различия. Да помислим какво беше само преди 30 години. Но това не е християнско. Трябва да работим за единството между всички християни, да вървим по пътя на единството – по пътя, който Исус иска и за който се е молил.

3. Изправени пред всичко това, трябва да направим сериозен изпит на съвестта си. В една християнска общност разделението е един от най-тежките грехове, защото я прави знак не на Божието дело, а на делото на дявола, който е по дефиниция онзи, който разделя, който разрушава взаимоотношенията, който внушава предразсъдъци … Разделението в една християнска общност, било то в училище, в енорията, в някоя организация, е изключително тежък грях, защото е дело на дявола. Бог обаче иска да израстваме в способността си да приемаме, да прощаваме и да обичаме, за да приличаме все повече на Него, който е общение и любов. В това се състои светостта на Църквата: да бъде образ на Бога, изпълнена с Неговото милосърдие и Неговата благодат.

Скъпи приятели, да позволим да отекнат в сърцата ни тези думи на Исус: „блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5, 9). Да искаме искрено прошка за всеки път, когато сме били причина за разделение или неразбиране в нашите общности, знаейки добре, че до общение се достига единствено чрез постоянно обръщане. А какво е обръщането? То е да се иска от Господа благодатта да не говорим зад гърба на другите, да не критикуваме, да не клюкарстваме, да обичаме всички. Това е благодат, която Господ ни дава. Това е обръщането на сърцето. Да се молим, та ежедневната тъкан на нашите взаимоотношения да стане все по-красив и радостен отблясък на отношенията между Исус и Отца.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *