30 ноември – Свети Андрей, Апостол (Празник)

Четива:
Римляни 10, 9-18
Псалм 18
Матей 4, 18-22

 

Свети Андрей, от галилейския град Витсаида, е брат на Свети Петър и рибар като него. Първоначално е ученик на Свети Йоан Кръстител. Когато вижда и чува Исус, съобщава на брат си: „Видяхме Месията!“ Двамата братя са призовани първи от Господа да Го следват и така поставят началото на групата на Дванадесетте Апостоли. След Петдесятница Свети Андрей проповядва Евангелието в Мала Азия, Северното Черноморие и Гърция. Ок. 60 г. загива мъченически за вярата в град Патра (Пелопонес).

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 17 юни 2006 г.

В последните два катехизиса говорихме за фигурата на Свети Петър. Сега бихме искали, доколкото позволяват това изворите, да опознаем по-отблизо и другите Дванадесет Апостоли. Затова днес ще говорим за брата на Симон Петър – Свети Андрей, и той един от Дванадесетте. Първата характеристика, която впечатлява у Андрей, е името му: то не е еврейско, както би могло да се очаква, а е гръцко – немаловажен знак за определена културна отвореност на неговото семейство. Намираме се в Галилея, където гръцкият език и култура са доста присъстващи. В списъците на Дванадесетте Андрей заема второ място, като е в Матей (10, 13-14) и Лука (6, 13-14), или четвърто място, както е в Марко (3, 13-18) и в Деянията (1, 13-14). Във всеки случай, със сигурност той се е ползвал с голям престиж в първите християнски общности.

Кръвната връзка между Петър и Андрей, както и общият призив, който Исус отправя към тях двамата, са отразени достатъчно ясно в Евангелията. Там четем: „И като вървеше покрай Галилейско море, Исус видя двама братя: Симон, наричан Петър, и брат му Андрей, да хвърлят мрежи в морето, понеже бяха рибари. И казва им: „Вървете след Мен, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (мат. 4, 18-19; Марк. 1, 16-17). В Четвъртото Евангелие откриваме друг важен детайл: в началото Андрей е бил ученик на Йоан Кръстител. И това ни казва, че той е бил човек, който търси, който споделя надеждата на Израил, който иска да опознае по-отблизо словото Господне, реалността на присъстващия Господ. Той е наистина човек на вярата и на надеждата; и чува един ден как Йоан Кръстител обявява Исус за „Агнеца Божи“ (Йоан 1, 36). Тогава той става и заедно с още един ученик, останал анонимен, тръгва след Исус – Онзи, Който е наречен от Йоан „Агнецът Божи“. Евангелистът съобщава: те „видяха къде живее; и престояха онзи ден при Него“ (Йоан 1, 37-39). Следователно, Андрей се е радвал на безценни моменти на близост с Исус. Разказът продължава с показателна бележка: „Един от двамата, които бяха чули за Исус от Йоан и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симон Петър.Той пръв намира брат си Симон и му казва: „Намерихме Месия (което значи Христос)“. И го заведе при Исус“ (Йоан 1, 40-43), показвайки от самото начало необикновен апостолски дух. Андрей, следователно, е първият от Апостолите, призован да следва Исус. Точно затова Литургията на Византийската Църква го почита с прозвището „Prot?klitos“, което означава точно това: „Първозвани“. И е сигурно, че и поради братските отношения между Петър и Андрей Римската Църква и Църквата на Константинопол се чувстват по особен начин Църкви сестри. За да подчертае това отношение, моят предшественик Папа Павел VI през 1964 г. върна скъпоценните мощи на Свети Андрей, пазени дотогава във Ватиканската Базилика, на православния Митрополит на Патра в Гърция, където според преданието е бил разпнат Апостолът.

Евангелските разкази споменават по особен начин името на Андрей в три случая, които ни помагат да познаем по-добре този човек. Първият е този на умножаването на хлябовете в Галилея. В това трудно положение именно Андрей съобщава на Исус за присъствието на едно момче, което носи със себе си пет ечемичени хляба и две риби: твърде недостатъчно – подчертава той, – за всички хора, събрали се на онова място (ср. Йоан 6, 8-9). Заслужава да се подчертае в този случай реализмът на Андрей: той забелязва момчето, – следователно, вече си е задал въпроса: „Но какво е това за толкова хора?“ и си е дал сметка колко незначителни са тези припаси. Исус обаче знае как да направи така, че те да стигнат за множеството хора, дошли да го слушат. Вторият случай е в Йерусалим. Излизайки от града, един ученик разказва на Исус за могъщите стени, които обграждат Храма. Отговорът на Учителя е изненадващ: Той казва, че от тези стени няма да остане камък върху камък. Тогава Андрей, заедно с Петър, Яков и Йоан, Го пита: „Кажи ни кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?“ (Марк. 13, 1-4). В отговор на този въпрос Исус произнася важното слово за разрушаването на Йерусалим и за края на света, приканвайки учениците Си да разчитат внимателно знаците на времената и да останат винаги бдящи. От станалото можем да заключим, че не трябва да се боим да задаваме въпроси на Исус, но същевременно трябва да бъдем готови да приемаме поученията, макар и изненадващи и трудни, които Той ни дава.

В Евангелията, накрая, е спомената още една, трета инициатива на Андрей. Сцената се разиграва отново в Йерусалим, малко преди Страданията на Христос. За празника Пасха – разказва Йоан, – в светия град идват и някои гърци, вероятно прозелити или почитащи Бога, дошли да се поклонят на Израилевия Бог. Андрей и Филип – двамата Апостоли с гръцки имена, служат за преводачи и посредвици между тази малка група гърци и Исус. Отговорът на Исус на техния въпрос изглежда – както е често в Евангелието на Йоан, – енигматичен, но именно така се проявява богатото му значение. Исус казва на Своите ученици и чрез тях – на гръцкия свят: „Дошъл е часът да се прослави Син Човечески. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само. Ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12, 23-24). Какво означават тези думи в този контекст? Исус иска да каже: Да, ще има среща между Мен и гърците, но не като прост и кратък разговор между Мен и няколко души, водени най-вече от любопитство. Със смъртта Ми, която може да се сравни с падането в земята на житно зърно, ще настъпи часът на Моята прослава. От Моята смърт на кръста ще настъпи голямо плодородие: „умрялото житно зърно“ – символ на Мен, Разпнатия, – ще стане при Възкресението жив хляб за света; ще стане светлина за народите и културите. Да, срещата с гръцката душа, с гръцкия свят ще се осъществи така задълбочено, както се случва с житното зърно, което всмуква силата на земята и на небето и става хляб. С други думи, Исус произнася пророчество за Църквата на гърците, Църквата на езичниците, Църквата на света като плод на Неговата Пасха.

Много древни предания виждат в Андрей, който предава на гърците теци думи, не само преводач на няколко гърци при срещата им с Исус, за която говорихме, а го наричат Апостол на гърците в годините, последвали Петдесятница. Те ни осведомяват, че през остатъка от живота си той възвестява и обяснява Исус на гръцкия свят. Петър, брат му, от Йерусалим през Антиохия пристига в Рим, за да осъществи там универсалната си мисия. Андрей обаче е Апостол на гръцкия свят: така те и в живота, и в смъртта си остават истински братя – братство, което се изразява по символичен начин в специалните отношения между Престолите на Рим и Константинопол – Църкви наистина сестри. Едно по-късно предание, както бе вече споменато, разказва за смъртта на Андрей в Патра, където той е бил разпнат на кръст. В този върховен момент, обаче, по същия начин, както и брат му Петър, той иска да бъде разпнат на кръст, различен от кръста на Исус. В неговия случай става дума за Х-образен кръст, тоест с пресичащи се наклонени рамене, който заради това ще бъде наречен „кръст на Свети Андрей“. Ето защо Апостолът казва според един древен разказ (от началото на VI в.), озаглавен „Страданията на Андрей“: „Поздравен бъди, о Кръсте, осветен от Тялото Христово и украсен от членовете Му като със скъпоценни бисери. Преди Господ да се възкачи на тебе, ти вдъхваше страх на земята. Сега, обаче, надарен с небесната любов, те приемаме като дар. Повярвалите знаят за тебе, каква радост притежаваш, какви дарове си приготвил за тях. Затова сигурен и изпълнен с радост, аз идвам при тебе. Приеми ме и ти с ликуване, като ученик на Онзи, Който увисна на тебе … О, Кръсте блажени, получил величие и красота от членовете на Господа! … Вземи ме, отнеси ме далеч от хората и ме предай на моя Учител, та чрез тебе да ме получи Онзи, Който чрез тебе ме е изкупил. Бъди поздравен, о Кръсте, да, наистина бъди поздравен!“ Както виждаме, тук има една много дълбока християнска духовност, която вижда в Кръста не толкова инструмент за мъчение, колкото – и най-вече, – несравнимо средство за пълно сливане с Изкупителя, с Житното Зърно, паднало в земята. От това трябва да научим един много важен урок: нашите кръстове придобиват стойност, ако гледаме на тях и ги приемаме като част от Христовия Кръст, ако отразяват неговата светлина. Само от този Кръст и нашите страдания придобиват благородство и истинския си смисъл.

Апостол Андрей ни учи, следователно, да следваме с готовност Исус (ср. Мат. 4, 20; Марк. 1, 18), да говорим с ентусиазъм за Него на хората, които срещаме, и най-вече – да поддържаме с Него наистина близки отношения, разбирайки добре, че единствено с Него можем да открием върховния смисъл на нашия живот и на нашата смърт.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *