3 ноември – XXXI Неделя през годинат

Четива:
Премъдрост 11, 22-12, 2
Псалм 144
2 Солуняни 1, 11-2, 2
Лука 19, 1-10

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 30 октомври 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

gospelart.wordpress.com

Днес бих искал да ви говоря за нещо много хубаво, свързано с нашата вяра – за „общението на Светците“. Катехизисът на Католическата Църква ни припомня, че с този израз се обозначават две неща: общението със светите неща и общението между светите хора (n. 948). Ще се спра на второто значение: става дума за една от най-утешителните истини на нашата вяра, защото ни припомня, че не сме сами, но че съществува общение на живот между всички, които принадлежат на Христос. Общение, което се ражда от вярата. Защото терминът „Светци“ се отнася към онези, които вярват в Господ Исус и са част от Неговото тяло чрез Църквата, посредством Кръщението. Затова първите християни са били наричани също „светци“ (ср. Деян. 9, 13.32.41; Рим. 8, 27; 1 Кор. 6, 1).

1. Евангелието според Йоан свидетелства, че преди Своите Страдания, Исус се моли на Отца за общение между учениците със следните думи: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мен, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17, 21). В най-дълбоката си същност Църквата е общение с Бога, интимност с Бога, общение на любовта с Христос и с Отца в Светия Дух, което преминава в братско общение. Това отношение между Исус и Отца е „матрицата“ на връзката между нас, християните: ако сме дълбоко вписани в тази „матрица“, в тази пламтяща от любов пещ, то можем да станем наистина едно сърце и една душа помежду си, защото Божията любов изгаря нашите егоизми, нашите предразсъдъци, нашите вътрешни и външни разделения. Божията любов изгаря нашите грехове.

2. Ако я има тази вкорененост в извора на любовта, който е Бог, тогава се наблюдава и обратното движение: от братята към Бога. Опитът от братското общение: от братята към Бога. Опитът от братското общение ме води към общение с Бога. Единението помежду си ни води към това да бъдем единни с Бога, води ни към връзката с Бога, Който е наш Отец. Този е вторият аспект на общението на Светците, който бих искал да подчертая: нашата вяра се нуждае от подкрепата на другите, особено в трудни моменти. Ако сме единни, вярата ни става силна. Колко е хубаво да се подкрепяме едни други в прекрасното приключение на вярата! Казвам това, защото тенденцията да се затваряме в личното си пространство е повлияла на религиозната среда, така че много пъти се затрудняваме да искаме духовна помощ от онези, които споделят с нас християнския си опит. Кой от нас не е изпитвал несигурност, объркване, дори съмнения по пътя на вярата? Всички сме изпитвали това, аз също: това е част от пътя на вярата, част от живота ни. Всичко това не бива да ни учудва, защото сме човешки същества, белязани със слабости и ограничения. Всички ние сме слаби, всички имаме ограничения.  В тези трудни моменти обаче е необходимо да се уповаваме на Божията помощ, чрез синовна молитва, и същевременно е важно да намираме смелост и смирение да се отворим за другите, за да ги молим за помощ – да ги молим да ни подадат ръка. Колко пъти сме правили това, и после сме успявали да преодолеем проблема и да намерим отново Бога! В това общение – а общение означава „обединение в едно“, – ние сме едно голямо семейство, където всички негови членове си помагат и се подкрепят взаимно.

3. И стигаме до още един аспект: общението на Светците отива отвъд земния живот, отива отвъд смъртта и трае вечно. Това единство между нас отива отвъд този живот, продължава и в другия живот. То е духовно единство, което се ражда в кръщението и не се прекъсва от смъртта, но благодарение на възкръсналия Христос е предназначено да намери пълнота във вечния живот. То е духовно единство, което се ражда в кръщението и не бива прекъснато от смъртта, но благодарение на възкръсналия Христос е предназначено да намери пълнота във вечния живот. Съществува дълбока и незаличима връзка между онези, които все още са странници в този свят – между нас, – и онези, които са преминали прага на смъртта, за да навлязат във вечността. Всички кръстени тук, на земята, душите в чистилището и всички блажени, които са вече в Рая, образуват едно голямо Семейство. Това общение между земята и небето се осъществява особено в застъпническата молитва.

Скъпи приятели, ние имаме тази красота! Това е наша реалност – на всички нас, която ни прави братя, придружава ни в житейския ни път и ни помага един ден да идем на небето. Да вървим по този път с упование, с радост. Един християнин трябва да бъде радостен, да се радва, че толкова много кръстени братя вървят заедно с него – подкрепен от помощта на братята и сестрите, които вървят по този път, за да стигнат до небето, и с помощта на братята и сестрите, които са в небето и молят Исус за нас. Да напредваме с радост по този път!

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *