3 юли – XIV Неделя през годината

Четива:

Захария 9, 9-10

Псалм 144

Римляни 8, 9.11-13

Матей 11, 25-30

Четиво от Римския Бревиарий за XIV Неделя през годината

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

(Слово 19, 2-3; CCL 41, 252-254)

Давид бе изповядал: „Признавам вината си“ (Пс. 50, 5). Щом аз си признавам, Ти прости. Ние не се заблуждаваме, че сме съвършени и че животът ни е без грях. Нека, когато отправяме нашите хвалебствия, да не забравяме, че се нуждаем от прошка. Лишените от надежда хора, колкото по-малко се вглеждат в своите грехове, толкова повече се занимават с греховете на другите. Защото търсят не какво да поправят, а какво да осъдят. И след като не могат да оправдаят себе си, са готови да обвинят другите. Не е този начинът да се молим и да просим опрощение от Бога, на което ни учи псалмистът, когато възкликва: „Съзнавам беззаконията си, грехът ми стои винаги пред мен“ (Пс. 50, 5). Той не е търсил да види греховете на другите. Говори за себе си, не е снизходителен към себе си, а дълбае и прониква все по-дълбоко в себе си. Не се оправдава, а се моли да му бъде простено, с пълно смирение.

Искаш ли да се помириш с Бога?  Трябва да разбереш какво правиш със себе си, за да се помири Бог с тебе. Внимавай в това, което четем в същия псалм: „Да би искал жертва, бих Ти дал, но към всесъжения не благоволиш“ (Пс. 50, 18). Значи ли това, че няма да можеш да принесеш жертва? Нищо ли не притежаваш, което да предложиш? С никакъв принос ли не можеш да угодиш на Бога? Какво казваш? „Да би искал жертва, бих Ти дал, но към всесъжения не благоволиш“ (Пс. 50, 18). Продължавай, слушай и се моли: „Жертва на Бога е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50, 19). След като е било отхвърлило онова, което си предложил, накрая си намерил какво да поднесеш. Защото в миналото си принасял в жертва добитък и това се е наричало жертвоприношение. „Но към всесъжение не благоволиш“: Ти не приемаш повече древните жертвоприношения, но все пак желаеш някакво приношение.

Псалмистът казва: „Към всесъжения не благоволиш“. Но, след като не благоволиш към всесъжения, дали ще останеш без жертвоприношение? Не, никога. „Жертва на Бога е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50, 19). Имаш какво да принесеш в жертва. Не търси животно от стадото, не приготвяй кораби, за да плаваш до далечни страни, откъдето да донасяш благовония. Търси в сърцето си онова, което е угодно на Бога. Нужно е да преломиш на дребно сърцето си. Боиш се да не загине, защото е преломено? На устата на псалмиста ще намериш следния израз: „Сърце чисто създай в мене, Боже“ (Пс. 50, 12). Тоест, трябва първо да бъде разрушено нечистото сърце, за да бъде създадено чистото.

Когато грешим, трябва да се стараем това да не харесва на самите нас, защото греховете не са угодни на Бога. И понеже разбираме, че не сме без грях, поне в това да се опитваме да приличаме на Бога: като не ни харесва това, което не харесва на Бога. И така ще се съединиш с Божията воля, защото не приемаш онова, което е омразно на Бога.