3 септември – Свети Григорий I Велики, Папа и Църковен Учител (Възпоминание)

 

www.vangelodelgiorno.org

Свети Григорий I е роден в Рим през 540 г. Произхожда от патрицианската фамилия на Анициите, дала на християнството освен него още двама Папи. Изпълнява длъжността префект на града, но, воден от призванието си да служи на Бога, превръща родния си дом на хълма Целий в манастир и се оттегля там като негов абат. На 3 септември 590 г. е избран за Папа. Направеното от него за Църквата с право му донася прозвището „Велики“. Освен с пасторалната, благотворителната и мисионерската дейност (по негово време започва повторната евангелизация на Англия), той е прочут с богословските си съчинения, заради които е провъзгласен за Църковен Учител. Има голям принос в областта на литургиката и на църковното пеене, което носи неговото име. Умира на 12 март 604 г. Възпоминанието му се чества в деня на избора му за Римски Първосвещеник.

Из „Хомилии върху Евангелията“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител

(San Gregorio Magno. Omilia 14, 3-6: PG 76, 1129-1130)

„Аз съм Добрият Пастир и познавам овцете Си“ – тоест, обичам ги, – „и те Ме познават“ (Йоан 10, 14).

Това означава: отговарят на любовта на Онзи, Който ги обича. Познанието винаги предхожда любовта в истината.

Запитайте се, възлюбени братя, дали сте овце на Господа, дали Го познавате, дали познавате светлината на истината. Говоря не само за познанието на вярата, а и за познанието на любовта; не само на вярата, а и на делата. Евангелистът Йоан обяснява: „Който казва: „познавам Бога“, а не пази заповедите Му, е лъжец“ (1 Йоан 2, 4). Ето защо на същото място Господ веднага добавя: „Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овцете“ (Йоан 10, 15). С това иска да каже: от това се вижда, че Аз познавам Отца и Отец Ме познава, защото принасям живота Си за моите овце; тоест, Аз показвам колко обичам Отца чрез любовта, с която умирам за овцете.

И отново казва за същите овце: Моите овце познават гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. Аз им давам вечния живот (ср. Йоан 10, 14-16). Малко преди това е казал за тях: „Който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и пасище ще намери“ (Йоан 10, 9). Тоест, ще влезе във вярата, ще премине от вярата към виждането, от акта на вярата – към съзерцанието, и ще намери пасището на вечното пиршество.

Овцете Му ще намерят пасище, защото който Го следва с чисто сърце, ще се храни винаги със свежа храна. Кои са пасищата на тези овце, ако не съкровените радости на рая, където цари вечна пролет? Защото пасището за избраните е присъствието на Божието лице, и докато го съзерцава, без да се бои, че ще го изгуби, душата се насища безкрайно с храната на живота.

Затова да търсим, братя, тези пасища, където ще можем да се радваме заедно с толкова много други наши съграждани. нека копнеем за радостта на онези, които са щастливи. Да оживим, братя, духа си. Нека вярата въодушевява онези, които са повярвали. Нека желанията ни са устремени към вечните блага. По този начин да обичаме ще означава, че вече сме на път към тях.

Нека нищо не ни отдалечава от радостта на вътрешния празник, защото, ако някой желае да достигне поставената цел, никаква трудност на пътуването не ще го отклони от нея. Нека никое земно благо да не ни съблазнява с прелестите си, защото глупав е пътникът, който по време на пътуването си се спира непрекъснато, за да се любува на поляните, и забравя да върви натам, накъдето се е запътил.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *