Свети Мартин де Порес е роден на 9 декември 1579 г. в Лима (Перу), като извънбрачен син на испански благородник и жена от африкански произход. Баща му го узаконява, но всъщност е отгледан в бедност само от майка си. Усетил призвание да служи на Бога, той постъпва като Брат в Ордена на Доминиканците. Прочут с милосърдните си дела в полза на бедните, болните и страдащите, той бива удостоен с множество свръхестествени дарове и благодати. Умира на 3 ноември 1639 г. в Лима. Канонизиран е от Папа Йоан XXIII през 1962 г.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Свети Мартин де Порес, Богопосветен
Из „Проповед за канонизацията на Свети Мартин де Порес“ на Свети Йоан XXIII, Папа(6 maggio 1962; AAS 54 [1962] 306-309)
Пътят, на който ни учи Исус, е следният – преди всичко: „Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“. И след това: „Обичай ближния си като себе си“ (Мат. 22, 37-39).
С примера на живота си Свети Мартин ни показва, че можем да постигнем спасението и светостта в този живот.
Разбирайки, че Христос Исус е страдал за нас и е отнесъл греховете ни на дървото (ср. 1 Петър 2, 24), той извървява с особена любов пътя на Разпнатия. И когато съзерцава ужасните Му мъчения, не може да се сдържи да плаче, и плачът му да бъде заразителен. С особено чувство обича възвишеното Тайнство на Евхаристията. Затова, застанал в някой скрит ъгъл на църквата, остава дълги часове в обожание пред табернакула. Освен това, стреми се да се храни с Евхаристията с цялата любов, на която е способен.
Свети Мартин изпълнява с голяма отдаденост и усърдие заповедта за любовта, дадена от божествения Учител. Затова се отнася към братята с живо милосърдие, което се ражда в него от непоколебимата му вяра и дълбоко смирение. Обича хората, и затова ги почита искрено като Божии чеда и свои братя; нещо повече, обича ги повече от себе си, защото с присъщото си смирение смята всички за повече достойни за уважение и по-добри от себе си.
Извинява недостатъците на другите и прощава и най-тежките обиди, убеден, че поради извършените от него грехове е достоен за много по-тежки наказания. Ревностно се старае да върне прегрешилите на добрия път. Грижи се всеотдайно за болните. Осигурява храна, дрехи и лекарства на най-бедните. Подкрепя, доколкото му е възможно, на земеделците негри и мулати, тогава смятани за достойни за презрение. Осигурява им всякаква помощ и върши грижовно за тях такива неща, че с право е наречен от народа „Мартин на милосърдието“.
Този свят човек, който с увещанието, с примера и с добродетелите си допринася така ефикасно другите да бъдат привлечени към религията, и днес има силата да въздига по чуден начин ума ни към небесните неща. Не всички, за съжаление, разбират тези възвишени дарове както трябва, не всички ги почитат – нещо повече, мнозина, изпаднали под съблазънта на злото, или ги смятат за незначителни, или изпитват антипатия към тях, или изобщо не ги е грижа за тях. Нека Небето благоволи примерът на Мартин да научи по спасителен начин тези много хора колко сладко и носещо щастие е да следваме стъпките на Исус Христос и да се спазваме божествените Му заповеди.
Коментари
Няма добавени коментари!