3 май – Св. Св. Филип и Яков, Апостоли

3 май

Св. Св. Филип и Яков

Апостоли

( Празник)

Четива:

1 Коринтяни 15, 1-8а

Псалм 18

Йоан 14, 6-14

Църквата отбелязва празника на тези апостоли заедно, защото мощите им са положени заедно в римската базилика „Св. Св. Дванадесет Апостоли“.

Апостол Филип е роден в началото на I в. в галилейския град Витсаида. Първоначално е ученик на Св. Йоан Кръстител, а по-късно е един от първите, тръгнали след Исус и е избран от Него за един от Дванадесетте. Именно той отвежда при своя Учител Натаниил (бъдещия апостол Вартоломей). На Тайната вечеря отправя към Исус молбата: „Господи, покажи ни Отца и ни стига“, на което Господ отговаря: „Който е видял Мен, видял е Отца“. След слизането на Светия Дух на Петдесетница тръгва да евангелизира различни народи (според преданието проповядва сред скитите и партите). При император Домициан (81-96) претърпява мъченическа смърт в Хиераполис (Фригия, Мала Азия): разпънат е на кръст с главата надолу.

Апостол Яков, син на Алфей (наричан „Малки“, за разлика от Св. Апостол Яков Зеведеев – „Големи“), също произхожда от Витсаида в Галилея и също е последовател на Св. Йоан Кръстител, преди Исус да го призове. В 1 Послание до Коринтяни Св. Павел казва за него, че Исус му се е явил след Възкресението си, както и на другите апостоли. Наричан е „Юст“ („Праведен“) заради строгостта на живота си. На Събора в Йерусалим през 49 г. отправя призив да не се налагат юдейските обичаи на приелите християнството бивши езичници. След мъченическата смърт на Св. Апостол Яков Големи през 42 г. и отпътуването на Петър от Йерусалим, Св. Яков Алфеев става епископ на йерусалимските християни. Негово Послание, адресирано до християните от еврейски произход, живеещи извън Палестина, е включено в Новия Завет на Библията. Апостолът пролива кръвта си през 63 г., по време на юдейско вълнение срещу християните в Йерусалим, подбудено от първосвещеника Ханан.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Светите Апостоли Филип и Яков

Из трактата „Предписание за еретиците“ на Тертулиан, свещеник

(Гл. 20, 1-9; 21, 3; 22, 8-10; CCL 1, 201-204)

Христос Исус, нашият Господ, през цялото време, докато живя на земята, показваше Кой е Той, Какъв е станал, каква е волята на Отца, какво трябва да прави човекът. Това откровение Той извърши открито пред народа и отделно – пред учениците Си, сред които избра Дванадесетте за участници в Неговото вселенско учение.

Затова, като изключи от броя им един, преди да се завърне при Отца след Възкресението Си, Той заповяда на останалите Единадесет да отидат и да научат народите, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Апостолите, чието име означава „пратени“, избраха с жребий за дванадесети в тяхната група Матия на мястото на Юда и това стана от уважение към пророческия авторитет на Псалма на Давид. След като получиха според обещанието Светия Дух, Който да ги направи способни да правят чудеса и да проповядват, те засвидетелстваха вярата си в Исус Христос първо в Юдея, а след това – по целия свят, като основаваха навсякъде местни Църкви. Правеха да се чуе навсякъде едно и също учение и възвестяваха една и съща вяра.

Така те основаха Църкви във всеки град. От тях получиха жизнения сок на вярата и знаците на Учението всички останали Църкви и всички други народи, които искаха да станат Църкви. Всички тези Църкви се смятат за апостолски, като дъщери на Църквите на Апостолите.

Нужно е всяко нещо да не забравя корените си. Затова сред толкова много и големи Църкви единствена е първата, основана от Апостолите, от която произлизат всички останали. Така всички те са първи и всички са апостолски, защото всички те са една Църква. Общението в мира, братството, което ги отличава, взаимната доброжелателност – всичко това показва тяхното единство. Името на техните прерогативи е: едно и също Предание и една и съща свята връзка.

Онова, което проповядваха Апостолите, тоест – което Христос им откри, не може да бъде изпитано по друг начин, освен чрез самите Църкви, основани от Апостолите, където те проповядваха или лично, или по-късно чрез посланията си.

Веднъж Господ бе казал открито: „Имам още много да ви говоря, на сега не можете да го понесете“; но след това бе добавил: „Когато дойде Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина“ ( Йоан 16, 12-13). С това бе показал, че те не знаеха нищо. Но им бе обещано да получат „пълната истина“ чрез Духа на истината. И обещанието бе изпълнено, както показват Деянията на Апостолите, когато разказват за слизането на Светия Дух.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *