Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г. в многолюдното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път й се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с него). 7-годишна, дава обет за целомъдрие и се отдава на живот, изпълнен с молитва, покаяние и пост, вървейки по пътя на християнското усъвършенстване. През 1363 г. облича дрехата на „mantellata“ (членка на Третия Доминикански Орден). Тя е една от най-големите мистички на западното християнство. Прочута е и с милосърдните си дела в полза на нуждаещите се. Пише послания и лично се среща с Папата в Авиньон, за да го убеди да се върне в Рим за доброто на християнското единство. Около нея се събира голяма общност от нейни последователи. Оставя прекрасни духовни съчинения. Умира на 29 април 1380 г. Канонизирана е през 1461 г. от Папа Пий II. Папа Пий XI я оббявява за Покровителка на Италия (1939 г.), а Папа Йоан Павел II – и на Европа (1999 г.). Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.
Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа
Из „Диалог на Божественото Провидение“ на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа
(Cap. 167, Ringraziamento alla Trinit?: libero adattamento; cfr. ed. I. Taurisano, Firenze, 1928. II, pp. 586-588)
О, вечно Божество; о, вечна Троице, Която поради единението с божествената природа направи така скъпоценна кръвта на Единородния Син! Ти, вечна Троице, си като бездънно море, в което колкото повече търся, повече намирам, и колкото повече намирам, толкова повече расте жаждата ми да Те търся. Невъзможно е някой да Ти се насити; и душата, насищайки се в Твоята бездна, при все това не е сита, защото остава гладна за Тебе, и все повече копнее за Тебе, вечна Троице, желаейки да Те види чрез светлината на Твоята светлина.
Аз вкусих и видях чрез светлината на разума в светлината Ти Твоята бездна, вечна Троице, и красотата на Твоето творение. Затова, виждайки себе си в Тебе, видях, че съм Твой образ поради разума, дарен ми от Твоето всемогъщество, о Вечни Отче, и от Твоята премъдрост, споделена от Твоя Единороден Син. След това, Светият Дух, Който произхожда от Тебе и от Твоя Син, ми даде волята, с която да мога да Те обичам.
Защото Ти, вечна Троице, си Създателят, а аз – създанието; и аз познах – защото Ти ми даде разум за това, когато ме създаде отново чрез кръвта на Твоя Син, – че си влюбен в красотата на Твоето създание.
О, бездна, о, вечна Троице, о, Божество, о, бездънно море! Можеше ли да ми дадеш нещо по-голямо от Себе Си? Ти си огън, който гори вечно и не изгаря. Ти си Този, Който изгаря с топлината Си всяка друга любов на душата. Ти си огънят, който премахва всеки студ и озарява умовете със Своята светлина – с онази светлина, с която ми помогна да позная Твоята истина.
Оглеждайки се в тази светлина, аз Те познавам като върховно добро – добро, което е по-горе от всяко добро, щастливо добро, непонятно добро, неоценимо добро. Красота, по-горе от всяка красота. Премъдрост, по-горе от всяка премъдрост. Нещо повече, Ти си Самата Премъдрост. Ти – храна на ангелите, Който с огъня на любовта си дал Себе Си на хората.
Ти – дреха, която покрива всяка моя голота. Ти – храна, която насища гладните със сладостта си. Ти си сладост без никаква горчивина. О, вечна Троице!
Коментари
Няма добавени коментари!