29 август – Мъченичество на Свети Йоан Кръстител (Възпоминание)

maranatha.it

Йоан Кръстител, Христовият Предтеча, не се страхува да изобличава всеки, който дръзва да престъпи Божия Закон, дори това да е самият ирод, цар на Юдея, взел за съпруга братовата си жена Иродиада. Затова царят го хвърля в тъмница, а Саломе, дъщерята на Иродиада, подучена от майка си, пожелава танцът й да бъде награден с главата на Кръстителя. Така Йоан увенчава с мъченическа смърт в защита на правдата и истината делото си на най-велик от пророците, проправил пътя на Христос.

 

Дон Каталдо Дзукаро. Проповед за Мъченичеството на Свети Йоан Кръстител

(Settimana teologica 2012 – 29 Agosto – Martirio di San Giovanni Battista. Omelia di don Cataldo Zuccaro)

Евангелието ни разкрива изключителната личност на Свети Йоан Кръстител, която едновременно завладява и предизвиква в нас чувство на преклонение и възхищение, дори на страхопочитание.

От Евангелието знаем за суровия му начин на живот, посветен изцяло на мълчаливо слушане на Божието Слово, което след това възвестява с изключителна свобода и безусловно на хората, които среща по пътя си.

Той е пророкът, който прави достойна за доверие тази истина чрез мъченичеството на живота си. Всъщност семантичният корен на пророчеството позволява да се обхванат измеренията на словото: пророкът е онзи, който говори, за да предаде на другите Божието Слово.

За съжаление обаче, това разбиране на термина „пророчески“ на практика се е загубило, заедно с дълбоката необходимост да се слуша Божието Слово, преди то да се предаде с човешки думи. В същността си пророчеството се ражда винаги в мълчанието, което се превръща в утроба, където то да бъде заченато. Мълчание и скрит живот, които не са символ на празнота и на нищо, а са населени от Духа на Исус, Който говори. Затова пророкът е онзи, който говори от името на Бога, но може да прави това, само защото преди това е чул и приел Неговото Слово.

Щом е така, тогава съществува вътрешно напрежение в пророчеството, което се успокоява и се изразява в свидетелството. Пророческото слово на Кръстителя се потвърждава изцяло в неговото мъченичество. Пророкът не просто казва на другите как трябва да живеят; сам той е устремен с цялото си същество към пророческия хоризонт, който възвестява.

От една страна, пророкът е носител на едно слово, което не е негово, и поради това той няма власт над него. От друга страна, за да му вярват, той трябва да провъзгласи това слово, като че принадлежи на него, а не просто като консуматор на продукт, който не е част от вътрешния му живот.

Истинският пророк не просто изговаря свидететелството си, а сам той е свидетел на Божието Слово. Словото му не е като бутилирана вода, а като вода, която извира от извора.

Пророчеството не е боя, с която пророкът се оцветява, а е цветът на самия живот. Както виолетовият цвят изразява съкровената същност и идентичността на едноименното цвете, така червеният цвят на кръвта на свидетеля изразява истинската природа на възвестяваното от него пророчество.

Пророчеството и свидетелството са винаги нужни на Църквата и никога няма да престанат.

Не по-малко е нужно да си задаваме въпроса дали в настоящия сезон от живота на Църквата е повече нужно мълчаливото религиозно слушане на гласа на Духа на Исус, или едно свободно и непосредствено слово, за да можем да различаваме недвусмислено знаците на нашето време.

… И да внимаваме да не бързаме прекалено с отговора, защото и двете неща са много важни!

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *