Четива:
1 Царства (=3 Царства) 3, 5.7-12 Псалм 118 Римляни 8, 28-30 Матей 13, 44-52
Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 18 юни 2014 г.
Църквата: 1. Бог формира един народ
Скъпи братя и сестри, добър ден! И комплименти за вас, защото сте тук в това време, когато не се знае дали ще вали или няма да вали … Браво! Надявам се да приключим аудиенцията без дъжд, че Господ ще бъде милостив към нас.
Днес започвам цикъл катехизиси за Църквата. Ще бъда нещо като син, който говори за своята майка, за семейството си. Да се говори за Църквата е като да се говори за нашата майка, за нашето семейство. Защото Църквата не е самоцелна институция или частна фондация, някакво дружество с идеална цел, нито пък трябва да се свежда само до клира или до Ватикана … „Църквата мисли …“ Но Църквата сме всички ние! „За кого говориш ти?“ „Не, свещениците …“ Ах, свещениците са част от Църквата, но Църквата сме всички ние! Не бива да я свеждаме само до свещениците, до Епископите, до Ватикана … Те са част от Църквата, но Църквата сме всички ние, едно семейство, всички с една майка. Църквата е много обширна действителност, която е отворена за цялото човечество и не е родена в лаборатория. Църквата не е родена в лаборатория, не е родена случайно. Основана е от Исус, но е народ с дълга история зад себе си и подготовка, която води началото си много преди Самия Христос.
1. Тази история, или „предистория“ на Църквата се намира на страниците на Стария Завет. Чухме Книгата Битие: Бог избира Авраам, нашия баща във вярата, и иска от него да тръгне на път, да остави земното си отечество и да поеме към друга земя, която Той ще му посочи (ср. Бит. 12, 1-9). И, призовавайки го, Бог не вика Авраам сам, като индивид, а още от самото начало свързва с него и неговото семейство, роднините му и всички, които служат в дома му. Веднъж тръгнал на път – да, така започва пътя си Църквата, – след това Бог ще разшири още повече хоризонта му и ще изпълни Авраам със Своя благослов, като му обещава потомство, многобройно като звездите на небето и като пясъка на морския бряг. Първото важно нещо е именно това: започвайки с Авраам, Бог формира един народ, за да отнесе Той Неговия благослов на всички семейства на земята. И сред този народ се ражда Исус. Бог е, Който прави този народ, тази история, Църквата на път, и там се ражда Исус – сред този народ.
2. Втори елемент: не Авраам формира около себе си един народ, а Бог е, Който дава живот на този народ. Обикновено дотогава човекът се е обръщал към божеството, опитвайки се да преодолее дистанцията помежду им и молейки за подкрепа и помощ. Хората са се молели на боговете, на божествата. В този случай обаче се случва нещо нечувано: Сам Бог е, Който поема инициативата. Да чуем това: Сам Бог е, Който хлопа на вратата на Авраам и му казва: Върви напред, махни се от твоята земя, тръгни на път и Аз ще направя от тебе един голям народ. И това е началото на Църквата, и сред този народ се ражда Исус. Бог поема инициативата и отправя словото Си към човека, установявайки връзка и ново отношение с него. „Но, Отче, как става това? Нима Бог ни говори?“ „Да“. „А ние можем ли да говорим на Бога?“ „Да“. „А можем ли да разговаряме с Бога?“ „Да“. Това се нарича молитва, но Бог е, Който е направил това пръв. Така Бог формира един народ от всички онези, които слушат Неговото слово и тръгват на път, уповавайки се на Него. Това е единственото условие: упованието в Бога. Ако ти се уповаваш на Бога, слушаш Го и тръгнеш на път, това означава да си Църквата. Божията любов предхожда всичко. Бог е винаги пръв, пристига преди нас, Той ни предхожда. Пророк Исаия, или Йеремия, не помня точно, казва, че Бог е като бадемов цвят, защото това е първото дърво, което цъфти през пролетта. С това искам да кажа, че Бог винаги цъфти преди нас. Когато пристигаме, Той вече ни чака, Той ни призовава, Той ни помага да вървим напред. Винаги е преди нас. И това се нарича любов, защото Бог ни обича винаги. „Но, Отче, аз не вярвам в това, защото ако знаехте само, Отче, животът ми беше толкова отвратителен, как мога да мисля, че Бог ме очаква?“ Бог те очаква. И дори да си бил голям грешник, Той те очаква още повече и те очаква с много любов, защото Той е пръв. И това е красотата на Църквата, която ни води към Този Бог, Който ни очаква! Предхожда Авраам, предхожда и Адам.
3. Авраам и неговите близки слушат Божия повик и тръгват на път, въпреки че не знаят със сигурност Кой е Този Бог и къде иска да ги отведе. Това е истина, защото Авраам тръгва на път, уповавайки се на Този Бог, Който му е говорил, но не е имал каквато и да е богословска книга, за да научи Кой е Този Бог. Той се уповава, уповава се на любовта. Бог му помага да почувства любовта и той Му се уповава. Това обаче не означава, че тези хора са били винаги убедени и верни. нещо повече, още от самото начало има съпротива, разчитане на себе си и на личните си интереси, опити за пазарлък с Бога и за решаване на нещата по свой начин. Тези предателства и грехове бележат пътуването на народа през цялата история на спасението, която е историята на верността на Бога и на неверността на народа. Бог обаче не се уморява, Бог има търпение, има много търпение, и във времето продължава да възпитава и да формира Своя народ, както баща – сина си. Бог върви заедно с нас. Казва пророк Осия: „Аз вървях с тебе и те учех да вървиш, както баща учи детето си да върви“. Красив е този образ на Бога! Така е и с нас: Той ни учи да вървим. По същия начин се отнася и с Църквата. Защото и ние, въпреки решимостта си да следваме Господа Исус, всеки ден изпитваме егоизма и твърдостта на сърцата си. Когато обаче признаваме, че сме грешници, Бог ни изпълва със Своето милосърдие и Своята любов. И ни прощава, прощава ни винаги. Точно това ни помага да растем като Божи народ, като Църква: не се дължи на нас, на нашите заслуги – ние сме нещо малко, не е това -а на ежедневния опит, че Господ ни обича и се грижи за нас. И това ни кара да се чувстваме наистина Негови, в Неговите ръце, и ни помага да растем в общение с Него и помежду ни. Да бъдем Църква означава да се чувстваме в ръцете на Бога, Който е Отец и ни обича, милва ни, очаква ни, помага ни да почувстваме нежността Му. И това е много хубаво!
Скъпи приятели, такъв е Божият план. Когато е повикал Авраам, Бог е мислел за това: да формира един народ, благословен от Неговата любов, който да отнесе благослова Му на всички народи на земята. Този план не се променя, винаги е актуален. В Христос той е намерил пълното си осъществяване; и днес също Бог продължава да го осъществява в Църквата. Затова да се молим за благодатта да останем верни на следването на Господа Исус и на слушането на Неговото Слово, готови да поемаме всеки ден, като Авраам, към земята на Бога и на човека – нашето истинско отечество, и така да станем благослов, знак на любовта на Бога към всички Негови чеда. Харесва ми да мисля, че един синоним, едно друго име за нас, християните, може да бъде този: ние сме мъже и жени, ние сме хора, които благославят. Християнинът трябва с живота си да благославя винаги, да благославя Бога и да благославя всички. Ние, християните, сме хора, които благославят, които умеят да благославят. Хубаво призвание е това!
Коментари
Няма добавени коментари!