дон Мауро Галиарди. Рождението на Свети Йоан Кръстител
(don Mauro Gagliardi. La Nativit? di San Giovanni Battista. 24 giugno 2007. Rubrica di teologia liturgica a cura di don Mauro Gagliardi. Zenit.org)
В предишните статии, публикувани в тази рубрика, илюстрирахме три фундаментални аспекта – или тематични полюси, – в съчиненията по литургика на Й. Ратцингер: аспекти, за които самият Автор говори в предговора си към тома „Theologie der Liturgie“ („Богословие на Литургията“), първи от новата поредица на неговите „Gesammelte Schrifften“ („Събрани съчинения“). Тези три тематични полюси са: отношението между християнската литургия и култовете на другите религии, отношението между култа на Стария и на Новия Завет, и космическият характер на християнската литургия. Бих искал да ви представя днешното Тържество на Свети Йоан Кръстител в светлината на тези три аспекта.
Фигурата на Свети Йоан е наистина sui generis, защото бележи преминаването от Стария към Новия Завет: той е едновременно и последният пророк, и първият светец. Единствен е, на когото е призната титлата „Предтеча Христов“. Единствено за него празнуваме два литургични празника: на Рождението и на Мъченичеството му (29 август). Свети Августин подчертава категорично това: „Църквата празнува Рождението на Йоан, придавайки му особен свещен характер. Защото не празнуваме рождението на никой друг светец: празнуваме само това на Йоан и това на Христос“ (Agostino di Ippona, Discorso 293, 1: PL 38, 1237). Нека сега се опитаме да разберем по-добре причината за особената почит, която Църквата винаги е проявявала към Кръстителя, чрез горепосочените тематични полюси.
1. Отношението между Стария и Новия Завет. Евангелският разказ за Представянето на Исус в Храма – един литургичен разказ на Стария Завет (ср. Левит. 12), – ни въвежда в този аспект. Лука разказва този епизод в глава 2, стихове 22-40 на своето Евангелие. Екзегетичната традиция свързва текста на Лука с пророчеството на Малахия 3, 1: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мен, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете“. Пратеникът, който приготвя пътя, е със сигурност Йоан Кръстител. Едва дошъл Предтечата, Господ ще влезе „веднага“ в Своя храм. Тъй като разликата във възрастта между Йоан и Исус е само три месеца (ср. Лука 1, 26), спокойно може да се каже, че веднага сред рождението на Кръстителя, Господ Исус е влязъл в храма, както разказва Лука в епизода на Представянето. Напомня ни се, че в храма, във времето, когато там е представен Младенецът Исус, го няма вече божественото Присъствие, тъй като в мястото, наречено „Светая Светих“, липсва Ковчегът на Завета. Джовани Ричоти пише следното: „В Соломоновия храм се е намирал Ковчегът на Завета. Но след като този храм е бил разрушен, „Светая Светих“ на новия храм остава просто едно тайнствено мрачно и празно помещение. Помпей Велики, който влиза в него през 63 г. пр. Хр., намира там „nulla intus deum effigie vacuam sedem et inania arcana“ (Tacito, Historiae, IV, 9). В „Светая Светих“ е влизал един път годишно единствено първосвещеникът [ … ] Според едно равинско предание (Joma, V, 2), когато първосвещеникът влизал там, поставял кадилницата на един камък, висок три пръста, който отбелязвал мястото, където някога е бил Ковчегът“ (G. Ricciotti, Vita di Ges? Cristo, § 47: тук в изд. Mondadori, Milano 2007, pp. 54-55. Всъщност става дума не за Помпей Велики, а за сина му Гней Помпей, действал по заповед на баща си). Следователно, не е изненадващо, че пророк Малахия, който пише във време, когато е отслабнал ентусиазмът поради построяването на Втория Храм, предсказва завръщането на Господа в Храма. Фигурата на Предтечата предшества това завръщане и приготвя преминаването от древния към новия култ, в който Сам Исус ще нарече Себе Си „Храм“ на новия култ в Дух и истина (ср. Йоан 2, 19-21; 4, 21-23). Проспер Геранже коментира: „Предстои Йоан да се роди и, макар все още да не може да говори, трябва да развърже езика на баща си [Захария]. Той трябва да сложи край на онемяването, което ангелът е предизвикал у стария свещеник – фигура на Стария Завет [ P. G?ranger. L’Ann?e liturgique. Le temps apr?s Pentecote. H. Oudin, Paris – Poitiers 1939, III, p. 287). В същата интерпретативна насока, Гелазианският Сакраментарий представя следната молитва: „Всемогъщи и вечни Боже, който в дните на Блажения Йоан Кръстител осъществи докрай установеното от закона и възвестеното от светите пророци, стори, молим Ти се, след като дойде краят на фигурите и символите, да ни говори, разкривайки ни се, Самата Истина – Исус Христос, нашия Господ“.
2. Отношението с другите религии. Фигурата на Свети Йоан е централна за християнството, но е важна и за някои други религии. „Защото той беше юдейски проповедник, съвременник на Исус, признат от християните за Предтеча на Христа. Като такъв, Йоан става първостепенен персонаж в религиозните представи не само на християнството [ … ], но и на онези други религии, които в своите фази на формиране са били в контакт с християнството“ (E. Lupieri. „Giovanni Battista“, in C. Leonardi – A. Riccardi – G. Zarti (ed.) Il grande libro dei Santi. San Paolo, Cinisello Balsamo (MI)1998, II, p. 858). В нашата перспектива, онова, което ни се струва важно да подчертаем, е със сигурност ролята на Индикатор на Йоан в качеството му на пророк, който води към Христос. Бидейки универсално търсене на истината, универсално търсене на истинския Бог – укрит, и затова търсен чрез различните религиозни култове на човечеството, – ролята на Кръстителя тук е именно тази на Индикатор. Христос е „светлината на света“ (Йоан 8, 12) и на „човеците“ (Йоан 1, 4); Йоан Кръстител е човекът, „изпратен от Бога“ (Йоан 1, 6), без чиято мисия истинската Светлина щеше да остане непозната (ср. Йоан 1, 8). Фон Балтазар индивидуализира есенцията на богословската си мисъл, позовавайки се на „пръста на Йоан Кръстител“ (Johannesfinger), изобразен на една прочута картина на М. Грюневалд (Cf. M. Albus (ed.). „Geist und Feuer. Ein Gesprach mit Hans Urs von Balthasar“, Herder Korrespondenz 30 (1976), p. 73. Cf. H. U. von Balthasar, „Il Battista“, in „Tu hai parole di vita eterna“, Jaka Book, Milano 1992, p. 28). Тоест, богословието на Балтазар има за цел да сочи постоянно Агнеца Божи, разпнат за нас. Литургията не може да бъде нещо по-различно, и днешното Тържество ни напомня това: християнската литургия е могъщ Индикатор на Христос за народите, както Кръстителя. Според „Sacrosanctum concilium“ 2, литургията има двоен ефект: от една страна, тя изгражда вярващите като свят храм на Господа и им дава силата, необходима им, за да възвестяват Христа; от друга, на онези, които са извън Църквата, светата литургия показва Църквата като „signum levatum in nationes“ – знак (знаме), издигнат за народите: израз, който се среща у Исаия 11, 12, и е бил използван от Първия Ватикански Събор, за да се дефинира видимият и социален образ на Църквата (Concilio Vaticano I, Dei Filius, cap. 3: DS 3014). Вторият Ватикански Събор отнася тук за литургията онова, което Първият Ватикански Събор казва по принцип за Църквата. Верните от другите религии биват привлечени от Църквата-знак и от литургията-знак, особено когато и едната, и другата се проявяват по начин, улесняващ това привличане.
3. Космическият характер. Фигурата на Свети Йоан става още по-показателна, когато говорим за космическия характер на християнската литургия. „Паралелът с Исус, от Чието Рождение го делят точно шест месеца, както съобщава Лука 1, 26, е довел до свързването на празника на Свети Йоан с лятното слънцестоене, и по тази причина той заема мястото на езическите слънчеви празници, както Рождество Христово – на тези, свързани със зимното слънцестоене. Лесно е в хода на годината да се види как се осъществява пророчеството от Йоан 3, 30 [ „Той трябва да расте, а аз да се смалявам“ ], тъй като след рождението на Йоан [ 24 юни ], дните „започват да намаляват“, докато след това на Исус [ 25 декември ] – „да растат“. Празниците на двете зачатия, девет месеца преди тези на рожденията, са в периодите на равноденствията, сакрализирайки така астрономическия календар (E. Lupieri, „Giovanni Battista“, cit., p. 860. Така също и Gu?ranger, cit., p. 302). Тази връзка между една фигура от историята на спасението – Йоан, – и космическите ритми (и едната, и другите – водени от един и същ Бог), намира плодотворно развитие в благочестивите практики и в литургията на Църквата. В частност, присъствието на Кръстителя е вписано в един показателен момент на литургията с голямо значение – „Confiteor“. В своята форма, наричана днес „извънредна“ – т. е. в литургията според „usus antiquor“, текстът на „Confiteor“ изброява, наред с Дева Мария, също и Свети Йоан Кръстител, Свети Архангел Михаил и Светите Петър и Павел. Споменаването на Кръстителя в тази молитва е свързано преди всичко с изключително покаятелния характер на служението на Свети Йоан, тоест причината е свързана главно с историята на спасението („Йоан никога не говори, че трябва да бъдат прогонени римляните, нито има намерение да променя социалните структури или да премахне Иродианите. Той настоява само за едно: Трябва да бъде премахнат грехът“ (R. Schneider – C. P, Thiede. „Giovanni Battista“, in Nuovo Dizionario Enciclopedico Illustrato della Bibbia. Piemme, Casale Monferrato (AL) 2005, p. 468). Но присъствието на Свети Архангел Михаил и на Светите Петър и Павел ни кара да мислим и за някаква определена мотивация, свързана с астрономията: защото в някогашния литургичен календар Свети Михаил е имал свое собствено Тържество (преди да бъде свързан с другите двама Архангели) на 29 септември, докато Светите Петър и Павел са били чествани, както и днес, на 29 юни. Тези дати – както и датата на Рождество Христово, което, както отбелязахме, е в тясна връзка с Рождението на Кръстителя, – се свързват със слънцестоенията и равноденствията, бележещи началото на сезоните. Пролетното равноденствие се пада на 21 март, а на 25 се чества Тържеството на Благовещението на Мария, тоест на Въплъщението на Словото (Трябва да кажем, че за древните датата на пролетното равноденствие е била на VIII ден от априлските календи, т. е. 25 март: cf. Plinio il Vecchio, Naturalis Historia, XVIII, 246), и се предполага също наличието на определена връзка с Пасхата. Лятното слънцестоене се пада на 21 юни и е много близо до Рождението на Кръстителя, както и до Тържеството на Светите Апостоли Петър и Павел. Есенното равноденствие е на 23 септември – много близо до Тържеството на Свети Архангел Михаил. Накрая, на 21 декември се пада зимното слънцестоене, свързано с Рождеството на Господа (Cf. M. Stanzione (ed.). San Michele. L’archistratega di Dio. Segno, Tavagnacco (UD). 2006, pp. 71-76). Всичко това може да звучи странно за днешното неопозитивистично мислене, но не е било така в миналото: щом Христос е Слънце на правдата, смятало се е очевидно, че слънцето на този свят, дори в своето движение (както се е смятало тогава) около земята, символизира присъствието на Христос и на спасителното Му дело. Връзката с Кръстителя и с космическите цикли ни препраща отново към Христос, както пише Геранже: „Вечната Премъдрост разпореди, че по начина, по който изгряващото слънце е предхождано от утринната звезда, и идването му се подготвя от мекото сияние на зората, така и Христос, Който е Светлина, трябва да бъде предшестван тук, долу, от една звезда – Неговия Предтеча“ (P. Gu?ranger. L’Ann?e liturgique, cit., p. 284).
Всичко това, освен че е израз на трите тематични полюси, набелязани от Ратцингер, обяснява голямата почит на Църквата към Кръстителя. Много църкви по света са посветени на него, а над всички тях се издига Катедралата на Епископа на Рим – „Свети Йоан Латерански“ – майка на всички църкви в Града и Света (Както е известно, Латеранската Базилика е посветена преди всичко на Пресветия Спасител, а след това – на двамата Светци с името Йоан: Кръстителя и Евангелиста. Пълното й название е: Archibasilica Sanctissimi Salvatoris et Sancti Johannes Baptista et Evangelista in Laterano omnium urbis et orbis ecclesiarum mater et caput). Кръстителят, като кръстил Христос, притежава също и патронат над християнското Тайнство на Кръщението – следователно, придружава божественото ново рождение на всички нови чеда на Църквата. Не случайно ритуалът на Кръщението предвижда призоваването на името му в предписаните литании, веднага след това на Божията Майка. Църквата, можем да кажем, нараства на брой по силата на неговото застъпничество.
Коментари
Няма добавени коментари!