24 ноември – ХРИСТОС ЦАР НА ВСЕЛЕНАТА (Тържество)

Четива:
1 Самуил (=2 Царства) 5, 1-3
Псалм 121
Колосяни 1, 12-20
Лука 23, 35-43

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана -20 ноември 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Миналата сряда говорих за опрощаването на греховете, свързано по особен начин с Кръщението. Днес ще продължим с темата за опрощаването на греховете, но във връзка с така наречената „власт на ключовете“, която е библейски символ на мисията, дадена от Исус на Апостолите.

Трябва да припомним преди всичко, че главният герой на опрощението на греховете е Светият Дух. При своята първа поява пред Апостолите, в Горницата, възкръсналият Исус прави един жест: духва над тях с думите: „Приемете Светия Дух. На които простите, на тях ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йоан 20, 22-23). Исус, преобразен в Своето тяло, е вече новият Човек, Който дарява пасхалните дарове – плод на Неговата смърт и възкресение. Какви са тези дарове? Мирът, радостта, опрощението на греховете, мисията. Но преди всичко дарява Светия Дух, Който е източник на всичко това. Духването на Исус, придружено от думите, с които предава Духа, означава приемането на живота: нов живот, възроден в прошката.

Но преди да извършши жеста на духването и на даряването на Духа, Исус показва Своите рани – на ръцете и на реброто Си: тези рани са цената на нашето спасение. Светият Дух ни носи Божията прошка, „преминавайки през“ раните на Исус. Тези рани, които Той пожелава да запази: и в този момент, на небето, Той показва на Отца раните, с които ни е изкупил. По силата на тези рани са простени нашите грехове. Така Исус дава живота Си за нашия мир, за дара на благодатта в душите ни, за прошката на греховете ни. Много хубаво е да гледаме така на Исус!

Да минем към втория елемент: Исус дава на Апостолите властта да прощават греховете. Донякъде е трудно да се разбере как един човек може да прощава греховете, но Исус дава тази власт. Църквата е получила властта на ключовете – да освобождава от греховете или да ги задържа. Бог в Своето всевластно милосърдие прощава на всеки човек, но Сам Той е пожелал онези, които принадлежат на Христа и на Църквата, да получават прошка чрез служителите на Общността. Чрез апостолското служение, Божието милосърдие достига до мен, моите вини биват простени и ми се дарява радостта. По този начин Исус ни призовава да живеем помирението и в измерението на Църквата, на общността. И това е много хубаво. Църквата, която е свята и заедно с това се нуждае от покаяние, ни придружава в нашия път на обръщане през целия ни живот. Църквата не е господарка на ключовете, а е рабиня на службата на милосърдието и се радва всеки път, когато може да предложи този божествен дар.

Много хора може би не разбират църковните измерения на прошката, тъй като винаги доминира индивидуализмът, субективизмът, и дори ние, християните, изпитваме това. Разбира се, Бог прощава на всеки разкаял се грешник, лично, но християнинът е свързан с Христа, а Христос е свързан с Църквата.За нас, християните, има в повече един дар и в повече – едно задължение: да премминаваме смирено през църковното служение. Трябва да ценим това; то е дар, грижа, протекция, и също така сигурност, че Бог ми е простил. Аз отивам при брата свещеник и му казвам: „Отче, извърших това и това …“ И той ми отговаря: „Но аз ти прощавам. Бог ти прощава“. В този момент аз съм сигурен, че Бог ми е простил. И това е хубаво, означава да имаме сигурност, че Бог ни прощава винаги, че не се уморява да ни прощава. И ние не трябва да се уморяваме да отиваме да търсим прошка. Може да изпитваме срам да кажем греховете си, но нашите майки и баби казваха, че е по-добре да се изчервим един път, отколкото да пожълтеем хиляда пъти. Ще се изчервим веднъж, но ще ни бъдат простени греховете и ще продължим напред.

Накрая, последен пункт: Свещеникът – инструмент за опрощаване на греховете. Божията прошка ни се дава в Църквата, достига до нас чрез служението на един наш брат – свещеника. Той също – човек, който като нас се нуждае от милосърдие, става наистина инструмент на милосърдието, дарявайки ни безграничната любов на Бога Отец. И свещениците трябва да се изповядват, и Епископите: всички сме грешници. Папата също се изповядва на всеки петнадесет дни, защото и Папата и грешник. И изповедникът чува нещата, които аз му казвам, съветва ме и ми прощава, защото всички се нуждаем от тази прошка. Понякога се случва да чуянякого, който настоява, че се изповядва директно на Бога … Да, както вече казах, Бог те слуша винаги, но в Тайнството на Помирението изпраща един брат да ти донесе прошката, сигурността на прошката от името на Църквата.

Служението, което свещеникът извършва като служител от страна на Бога, като прощава греховете, е много деликатно и изисква той да има мир в сърцето си – свещеникът трябва да има мир в сърцето си. Да не малтретира верните, а да бъде кротък, благосклонен и милостив; да умее да посява надежда в сърцата и най-вече да има съзнанието, че братът или сестрата, които пристъпват към Тайнството Покаяние, търсят прошка и го правят така, както множество хора са се доближавали до Исус, за да ги изцели Той. Свещеникът, който няма такова разположение на духа, по-добре да не дава това Тайнство, докато не се поправи. Каещите се верни имат правото, всички верни имат правото да намират в свещениците служители на Божията прошка.

Скъпи братя, като членове на Църквата даваме ли си сметка за красотата на този дар, който Сам Бог ни дарява? Чувстваме ли радост от тази грижа, от това майчинско внимание, което Църквата има към нас? Умеем ли да го ценим с простота и усърдие? Да не забравяме, че Бог никога не се уморява да ни прощава. Чрез служението на свещеника Той ни прегръща отново и така ни възражда и ни позволява да се изправим и отново да продължим пътя си. Защото такъв е нашият живот: постоянно да се изправяме и да продължаваме пътя си.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *