24 август – XXI Неделя през годината

Четива:
Исаия 22, 19-23
Псалм 137
Римляни 11, 33-36
Матей 16, 13-20

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 8 февруари 2006 г.

Псалм 144, 14-21

Скъпи братя и сестри,

telegiornaliste.freeforumzone.leonardo.it
telegiornaliste.freeforumzone.leonardo.it

1. Според линията на Литургията, която го разделя на две части, ще се върнем към Псалм 144 – една прекрасна песен в чест на Господа, любящ Цар, внимателен към Своите творения. Сега бихме искали да размишляваме над втората част на Псалма: това са стихове 14-21, които подхващат отново основната тема от първата част на химна.

В тях се възхваляват състраданието, нежността, верността и добротата на бога, които се простират над цялото човечество и достигат до всяко създание. Сега Псалмистът насочва вниманието си към любовта, която Господ изпитва особено към бедния и слабия. Божията царственост, следователно, не е дистанцирана и прекалено издигната, както понякога може да се случи с човешката власт. Бог проявява Своята царственост, като се скланя над най-крехките Си и беззащитни творения.

2. И наистина, Той е преди всичко Баща, Който „поддържа всички падащи“ и вдига онези, които са повалени в праха на унижението (ср. ст. 14). Вследствие на това, живите същества са обърнати към Господа, като че са гладни просяци, и и той, като грижовен родител, им осигурява нужната им за живот храна (ср. ст. 15).

В този момент от устните на молещия се се излива едно изповядване на вярата, с помощта на две качества, изключително присъщи на Бога: правдата и светостта. „Праведен е Господ във всичките Си пътища и свят във всичките Си дела“ (ст. 17). На еврейски имаме две прилагателни, типични за представянето на Съюза, сключен между Бога и Неговия народ: saddiq и hasid. Те изразяват правдата, която иска да спасява и да освобождава от злото, и верността, която е знак на любящото величие на Господа.

3. Псалмистът поставя себе си сред облагодетелстваните, определени с помощта на различни изрази: тези термини на практика представят истинския вярващ. Той „призовава“ Господа с изпълнена с упование молитва, „търси“ Го в живота с искрено сърце (ср. ст. 18), „бои се“ от своя Бог, почитайки волята Му и покорявайки се на словото Му (ср. ст. 19), но най-вече Го „обича“, сигурен, че ще бъде приет под закрилата на Неговото покровителство и близост (ср. ст. 20).

Последното слово на Псалмиста е същото като онова, с което започва своя химн: то е покана да бъде хвален и благославян Господ и Неговото „име“, тоест Неговата жива и свята Личност, която действа и спасява в света и в историята. Нещо повече, той отправя призив да се прави така, че към молитвеното хвалебствие на верния да се присъедини всяка твар, получила дара на живота: „Нека всяка плът благославя Неговото свято име отвека и довека“ (ст. 21). Това е песен, която трябва постоянно да се издига от земята към небето: всеобщо честване на универсалната любов на Бога – източник на мир, радост и спасение.

4. Завършвайки нашето размишление, ще се върнем към онзи сладостен стих, който казва: „Близо е Господ до всички, които Го призовават, които Го в истина призовават“ (ст. 18). Тази фраза е била особено скъпа на Варсануфий от Газа, един аскет, починал около средата на VI в., към когото често са се обръщали монаси, църковни дейци и миряни заради мъдрата му преценка.

Така например, на един ученик, изразил желание „да търси причините за различните изкушения, които го нападат“, Варсануфий отговаря: „Брате Йоане, не се страхувай изобщо от изкушенията, които се изправят срещу тебе, за да те изпитат, защото Господ няма да позволи да станеш тяхна плячка. И така, когато ти дойде някое от тези изкушения, не губи сили да изследваш за какво става въпрос, а призови името Исусово: „Исусе, помогни ми!“ И Той ще те чуе, защото „е близо до онези, които Го призовават“. Не се обезсърчавай, а тичай с пламенно сърце и ще достигнеш целта – в Христа Исуса, нашия Господ“ (Barsanufio e Giovanni di Gaza, Epistolario, 39: Collana di Testi Patristici, XCIII, Roma 1991, p. 109). Тези думи на древния Отец се отнасят и за нас. В нашите трудности, проблеми, изкушения, не трябва да се отдаваме просто на теоретично размишление – откъде идват те? – а трябва да реагираме позитивно, като призоваваме Господа, като запазим живия контакт с Господа. Нещо повече, трябва да призоваваме името на Исус: „Исусе, помогни ми!“ И сме сигурни, че Той ще ни чуе, защото е близо до онзи, който Го търси. Да не се обезкуражаваме, а да тичаме с пламенно сърце – както казва тоци Отец, – и ще достигнем и ние целта на живота ни – Исус, Господа.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *