23 септември – Свети Пий от Пиетрелчина, Свещеник (Възпоминание)

Франческо Форджоне е роден на 25 май 1887 г. в бедно селско семейство в Пиетрелчина, близо до Беневенто (Южна Италия). През 1903 г. е приет в Ордена на Капуцините и получава името Пий (Пио). През 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Изключителен е духовният му опит с Бога, който през 1910 г. е увенчан с получаването на стигматите, които ще носи до края на дните си. Мистик, всеотдаен изповедник и духовен ръководител, Отец Пио става известен в целия католически свят с чудесата си, с духовните си подвизи и с личната си святост. Умира на 23 септември 1968 г. в манастира на капуцините в Сан Джованни Ротондо, където прекарва голяма част от живота си. Канонизиран е от Бл. Папа Йоан Павел ?? през 2002 г.

Проповед на Папа Бенедикт XVI на Светата Литургия пред църквата „Свети Пий от Пиетрелчина“ в Сан Джованни Ротондо“ – 21 юни 2009 г.

Скъпи братя и сестри!

 

gloria.tv

В кулминационния момент на моето поклонничество на това място, където всичко говори за живота и светостта на Отец Пио от Пиетрелчина, аз съм радостен да отслужа за вас и с вас Евхаристията – тайната, която е в центъра на целия ни живот: началото на неговото призвание, силата на свидетелството му, посвещението на неговата жертва. Най-сърдечно поздравявам всички вас, които така многобройни сте се събрали тук, както и онези, които са свързани с нас чрез радиото и телевизията. На първо място, поздравявам Архиепископ Доменико Умберто Д’Амброзио, който, след години вярна служба на тази Епархийна общност, скоро ще поеме грижата за Архиепархия Лече. Благодаря му от сърце и задето стана изразител на нашите чувства. Поздравявам останалите Епископи концелебранти. Специален поздрав отправям към Братята Капуцини, с техния Генерален Министър Брат Мауро Йори, Генералния Дефинитор, Провинциалния Министър, Отеца Гвардиан на Манастира, Ректора на Светилището и Капуцинското Братство от Сан Джованни Ротондо. Поздравявам с признателност и онези, които дават своя принос чрез служение на Светилището и на свързаните с него дейности. Поздравявам гражданските и военните власти. Поздравявам свещениците, дяконите, останалите монаси и монахини, както и всички верни. Изпълнен с обич поздрав изпращам и към онези, които са в Дома за помощ на страдащите, към самотните хора и към всички жители на вашия град.

Току що чухме Евангелието за овладяната буря, към което е прибавен и един кратък, но красноречив текст от Книгата Йов, в който Бог се разкрива като господар на морето. Исус заплашва вятъра и заповядва на морето да се успокои, говори му така, като че то се идентифицира с дяволската мощ. И наистина, според онова, което ни казват Първото Четиво и Псалм 106/107, на морето в Библията се гледа като на заплашителен, хаотичен, потенциално разрушителен елемент, който единствено Бог – Творецът може да управлява, да властва над него и да го накара да се успокои.

Има обаче една друга сила – позитивна сила, – която движи света, способна е да преобразява и да обновява творенията: силата на „Христовата любов“ (2 Кор. 5, 14) – както я нарича Свети Павел във Второто Послание до коринтяни. Следователно, тя не е някаква космическа сила, а божествена, трансцендентна. Тя въздейства на космоса, но сама по себе си Христовата любов е една „друга“ сила, и Господ проявява трансцендентната й различност в Своята Пасха, в „светостта“ на „пътя“ Си, избран, за да ни освободи от властта на злото, както е станало при Изхода от Египет, когато е помогнал на евреите да преминат през водите на Червено море. „О Боже – възкликва Псалмистът, – свят е пътят Ти … Твоят път в морето/Твоите пътеки в големите води“ (Пс. 77/78.14.20). В пасхалната тайна Исус преминава през бездната на смъртта, защото Бог е пожелал така да обнови вселената: чрез смъртта и възкресението на Своя Син, „умрял за всички“, та всички да могат да живеят „за Оногова, Който умря за тях и възкръсна“ (2 Кор. 5, 15), а не да живеят само за себе си.

Тържественият жест на успокояването на бурното море е явен знак за господството на Христос над негативните сили и ни кара да мислим за Неговата божественост: „Кой ли е Този – питат се стъписани и уплашени ученицитете, – та и вятърът, и морето Му се покоряват?“ (Марк. 4, 41). Вярата им не е още укрепнала – тя е в процес на формиране; смесица е от страх и доверие; поверяването на Исус на Отца обаче, изпълнено с упование, е тотално и чисто. Затова, чрез тази сила на любовта, Той може да спи по време на бурята, напълно сигурен в Божията прегръдка. Но ще настъпи моментът, когато и Исус ще изпита страх и тревога: когато настъпи Неговият час, Той ще изпита върху Себе Си цялата тежест на греховете на човечеството – като огромна вълна, която ще се стовари върху Него. Тази буря ще бъде наистина ужасна – не космическа, а духовна. Тя ще бъде последният, отчаян щурм на злото срещу Божия Син.

Но в този час Исус няма да се съмнява в силата на Бога Отец и в Неговата близост, макр да е трябвало да изпита напълно дистанцията между омразата и любовта. Той преживява тази драма по разтърсващ начин в Себе Си, особено в Гетсиманската градина, преди да Го заловят, и след това – по време на Страданията Си, чак до кръстната смърт. В онзи час Исус,  от една страна – в пълно единство с Отца, напълно се предава на Него; от друга – тъй като е солидарен с грешниците, Той е като отделен и се чувства изоставен от Него.

Някои светци са преживели интензивно и лично този опит на Исус. Отец Пио от Пиетрелчина е един от тях. Обикновен човек, със скромен произход, „застигнат от Христа“ (Филип. 3, 12) – както пише за себе си апостол Павел, – за да стане избран инструмент на вечната сила на Неговия Кръст: сила на любов към душите, на прошка и на помирение, на духовно бащинство, на действена солидарност със страдащите. Стигматите, които бележат тялото му, го свързват интимно с Разпнатия – Възкръснал. Истински последовател на Свети Франциск от Асизи, той прави свой, както Бедняка, опитът на апостол Павел, така, както той го описва в Посланията си: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2, 20); или: „В нас действа смъртта, а във вас – животът“ (2 Кор. 4, 12). Това не означава обезличаване, загуба на личността: Бог никога не анулира човешкото, а го преобразява със Своя Дух и го насочва към служение на Своя спасителен план. Отец Пио запазва своите природни дарове, дори своя темперамент, но принася в жертва на Бога всичко, така че след това може да си служи свободно с всичко това, за да продължава Христовото дело: да възвестява Евангелието, да опрощава греховете и да лекува телесно и душевно болните.

Както е било и с Исус, истинската борба, радикалната битка, която Отец Пио е бил принуден да води не толкова срещу земни врагове, колкото срещу духа на злото (ср. Еф. 6, 12). Най-големите „бури“, които са го заплашвали, са били атаките на дявола, от които той се брани с „Божието всеоръжие“, с „щита на вярата“ и „меча на духа, който е Божието слово“ (Еф. 6, 11.16.17). Оставайки в единство с Исус, той винаги е разбирал дълбочината на човешката драма и затова е принасял себе си и своите многобройни страдания, и е знаел как да се раздава, грижейки се и подкрепяйки болните – привилегирован знак на милосърдието на Бога, на Неговото Църство, което настъпва: нещо повече – вече е на света,  на победата на любовта и на живота над греха и над смъртта. Ръководство на душите и облекчаване на страданията: така можем да обобщим мисията на Свети Пий от Пиетрелчина, както казва за него Божия Слуга Папа Павел VI: „Той беше човек на молитвата и на страданието“ (Ai Padri Capitolari Cappuccini, 20 febbraio 1971).

Скъпи приятели, Малки Братя Капуцини, членове на Молитвените Групи и всички верни от Сан Джованни Ротондо, вие сте наследници на Отец Пио; и наследството, което той ви е оставил, е светостта. В едно свое писмо той пише: „Изглежда, че Исус не се грижи за нищо друго, а само за това – да освещава душата Ви“ (Epist. II, p. 155). Тази е била винаги първостепенната му грижа, неговото свещеничесо и бащинско стремление: хората да се върнат при Бога, да могат да изпитат Неговото милосърдие и, вътрешно обновени, да преоткрият красотата и радостта от това, че са християни, че живеят в общение с Исус, че принадлежат към Неговата Църква и че практикуват Евангелието. Отец Пио е привличал хората към пътя на светостта чрез своето свидетелство, сочейки с личния си пример „перона“, към който води тай: молитвата и любовта.

Преди всичко – молитвата. Както всички велики Божии хора, и Отец Пио е станал сам той молитва – с душа и с тяло. Дните му са били истинска живяна броеница, тоест – постоянна медитация и осмисляне на Христовите тайни в духовно единство с Дева Мария. Така се обяснява изключителното съчетание в него на свръхестествени дарове и човешка решителност.

Всичко това е имало своя връх в отслужването на Светата Литургия: там той се е съединявал напълно с умрелия и възкръснал Господ. От молитвата, като от вечно жив източник, е бликала любовта. Любовта, която той е носил в сърцето си и е предавал на останалите, е била изпълнена с нежност, винаги внимателна към реалните ситуации на личностите и семействата. Специално към болните и страдащите е изпитвал любовта на Христовото Сърце, и именно от нея е получил начало и форма проектът на едно негово велико дело, посветено на „подкрепата в страданието“. Тази институция не би могла да бъде нито разбрана, нито тълкувана както трябва, ако не се има предвид източникът на вдъхновението за нея, който е евангелската любов,  вдъхновявана на свой ред от молитвата.

Всичко това, възлюбени, Отец Пио предлага днес нашето внимание. Винаги съществуват рискове от активизъм и секуларизация; затова моето посещение има за цел и да ви утвърди във верността ви към мисията, наследена от вашия обичан Отец. Мнозина от вас, монаси и монахини, сте толкова натоварени с хиляди неща, изисквани от служението на поклонниците, или на болните в болницата, че сте изложени на риска да пренебрегнете нещо наистина необходимо: да слушате Христос, за да вършите Божията воля. Когато си дадете сметка, че сте близо до този риск, погледнете към Отец Пио: към неговия пример, към неговите страдания; и призовете неговото застъпничество, за да ви изпроси от Господа светлината и силата, от които се нуждаете, за да продължите неговата мисия, изпълнена с любов към Бога и братската общност. Нека той продължи от небето да осъществява изключителното си духовно бащинство, с което се е отличавал и по време на земния си живот; да продължава да придружава своите събратя, духовните си чеда и цялото започнато от него дело. Заедно със Свети Франциск и с Дева Мария, която той толкова е обичал и е призовавал и другите да обичат на тази земя, нека бди над всички вас и да ви закриля винаги. И тогава, дори в бурите, които могат да се надигнат срещу вас внезапно, ще можете да изпитате повея на Светия Дух, Който е по-силен от всеки противников вятър и насочва кораба на Църквата и на всекиго от нас. Ето защо трябва да живеем винаги спокойни и да носим радост в сърцата си, благодарейки на Господа: „Неговата милост е вечна!“ (Отпевен Псалм). Амин!

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *