22 май- V ПАСХАЛНА НЕДЕЛЯ
Четива:
Деяния 6, 1-7
Псалм 32
1 Петър 2, 4-9
Йоан 14, 1-12
Четиво от Римския Бревиарий за V Пасхална Неделя
Из „Слова“ на Свети Максим от Торино, Епископ
(Слово 53, 1-2л4; CCL 23, 214-216)
Христовото Възкресение отваря ада. Неофитите на Църквата обновяват земята. Светият Дух отключва небесата. Отворените порти на преизподнята връщат мъртвите. Обновената земя процъфтява поради своите възкресени. Отключеното небе приема възкачващите се към него.
Дори разбойникът пристъпва в рая, докато телата на светците влизат в светия град. Мъртвите се връщат при живите; всички елементи поради Христовото Възкресение получават по-голямо достойнство.
Адът връща на рая онези, които е държал като пленници. Земята изпраща на небето онези, които е криела в недрата си. Небето представя на Господа всички онези, които е приело. Поради единственото и неповторимо Страдание на Господа душата се въздига от бездните, бива освободена от земята и поставена на небето.
Христовото Възкресение, прочее, е живот за мъртвите, прошка за грешниците, слава за светците. Затова Давид призовава всяко създание да се възрадва поради Христовото Възкресение и кани всички да възликуват силно в деня на Господа.
Христовата светлина е ден без нощ, ден, който не познава залез. Че Христос е този ден, го казва Апостолът: „Нощта се превали, а денят се приближи“ (Рим. 13, 12). Казва: „превали се“; не казва, че предстои тепърва да дойде, за да ти помогне да разбереш, че когато Христос те озарява със светлината Си, трябва да отстраниш от себе си мрака на дявола, да разкъсаш мрачните окови на греха, да осветлиш с тази светлина предишната тъмнина и да задушиш в себе си престъпните желания.
Този ден е Самият Син, над Когото Отец, Който е безначалният Ден, прави да заблести слънцето на Своята божественост.
Нещо повече, бих казал, че Той е онзи ден, за когото бе казал чрез Соломон: „Аз направих да заблести он небето светлина, която никога няма да престане“ (Сир. 24, 6 Vulgata). Както небесният ден не е следван от нощ, така и мракът на греха не може да дойде отново след Христовата правда. Небесният ден блести навеки, ослепителната му светлина не може да бъде угасена от никакъв мрак. Същото трябва да се каже и за Христовата светлина, която грее винаги с бляскавите си лъчи и не може да бъде победена от никакъв здрач. С право евангелистът Йоан казва: Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (ср. Йоан 1, 5).
Затова, братя, всички трябва да се зарадваме в този свят ден. Никой да не страни от общата радост поради греховете, които все още тежат на съвестта му. Никой да не отказва да участва в общите молитви поради тежките грехове, които все още го измъчват. Макар и да е грешник, никой не бива да губи надежда за опрощение. Защото имаме велико потвърждение: щом разбойникът получи рая, нима християнинът няма да получи опрощение?
Иванка Симова 19.05.2011 в 15:10
Не „страхотно“, а „страховито“ бих го нарекла… Най-вече е велико
Павел 19.05.2011 в 14:57
Това е страхотно… Много благодаря за този материал, съвременните хора имат нужда от такива четива (стига да седнат да четат, разбира се, вместо да гледат те***ия, например).