21 януари – Света Агнеса, Девица и Мъченица (Възпоминание)

 

vetrinadipreghiera.wordpress.com

Света Агнеса е родена в християнско семейство в Рим през III в. Съвсем млада, взема решение да посвети изцяло живота си на Бога. Когато навършва дванадесет години, започва поредното преследване на християните, организирано от римските власти. Изправена пред съда по несправедливи обвинения, тя е подложена на мъчения и унижения заради вярата си, но е опазена от всичко това по чуден начин. Накрая е посечена с меч. Претърпява мъченическа смърт по време на гоненията при император Деций през 249-251 г. или през 304 г., при император Диоклециан. На мястото на смъртта й и над гроба й край римските катакомби, носещи нейното име, са издигнати великолепни базилики. Знак на Света Агнеса е агнето – символ на чистота и жертвеност.

Дом Проспер Геранже. Света Агнеса, Девица и Мъченица

(Dom Prosper Gu?ranger. Sant’Agnese, Vergine e Martire. L’anno liturgico – I. Avvento – Natale – Quaresima – Passione, trad. it. P. Graziani, Alba, 1959, p. 356-360)

Не свършва бляскавата поредица на Мъчениците, с които се срещаме през тези дни на годината. Вчера – Себастиан, днес – Винкентий, на когото дори в името е вписана победата. Наред с тези велики Светци днес честваме младата Агнеса. Тя е момиче на тринадесет години, на което Емануил дава смелостта за мъченичество. Тя отива на арената с твърди крачки, също като римския офицер (Свети Себастиян) и Дякона от Сарагоса (Свети Винкентий). Ако те са воини на Христа, тя е Негова чиста любима. Ето триумфът на Сина на Мария! Едва разкрил се на света, и всички благородни сърца вече летят към Него, според думите Му: „Където бъде тялото, там ще се съберат орлите“ (Мат. 24, 28).

Прекрасен е плодът на девството на Неговата Майка, запазено заради плодовитостта на душата, много по-голяма от телесната. Тя прокара нов път, по който избраните души бързат към божественото Слънце, което пречистеният им поглед съзерцава, без да бъде засенчван от облаци, защото То бе казало: „Блажени чистите по сърце, защото ще видят Бога“ (Мат. 5, 8).

Безсмъртна слава на Католическата Църква – единствената, която има в лоното си дара на девството, начало на всяка отдаденост, защото се ръководи единствено от любовта! Велика чест за християнския Рим донесе Агнеса – това агънце на земята, пред която се червят древните весталки, чието девство, обсипано с почести и богатства, никога не е било изпитвано с желязо и огън!

Чия слава би могла да се сравни със славата на това момиче, името на което ще бъде тачено до свършека на света в Канона на Литургията? Следата от невинните й стъпки след толкова векове още личи в Светия Град. Там, на мястото на древния Circus Agonalis, се издига храм, даващ достъп до онези сводове, някога осквернявани от блудство, а сега – пропити от уханието на Света Агнеса. По-нататък, на via Nomentana, извън римските стени, една великолепна базилика, построена от Константин, пази под олтар, украсен със скъпоценни камъни, чистото тяло на девицата. Под земята около базиликата се намират просторни крипти, в центъра на които Агнеса почива до деня на мира и където спят, като нейна почетна стража, хиляди Мъченици.

Не бива да отминем с мълчание прекрасната почит, която Светата Римска Църква отдава всяка година на младата Девица на празника й. На олтара на Номентанската базилика биват поставяни две агнета, които припомнят едновременно послушанието на божествения Агнец и нежността на Агнеца. След като биват благословени от Абата на редовните Каноници, служещи в тази църква, те биват отнесени в един манастир на монахини, които се грижат за тях и чиято вълна служи за изтъкаване на Pallium, който Върховният Понтифекс трябва да изпрати като знак на юрисдикцията им на всички Патриарси и Митрополити в католическия свят. Така простичкият орнамент, който тези Прелати ще носят на раменете си като символ на овцата на Добрия Пастир, и който Папата взема от самия гроб на Свети Петър, за да им го изпрати, ще отнесе из пределите на Църквата двойното чувство за силата на Княза на Апостолите и за девичата нежност на Агнеса.

Ще припомним прекрасните страници на Свети Амброзий от книгата му за Девиците, посветени на възхвала на Света Агнеса (1. I, cap. 2, PL 16, c. 189-191). Църквата чете повечето от тях в днешната Литургия на Часовете; и Христовата Девица не би могла да желае по-добър панегирист от великия Епископ на Милано, най-красноречив от Отците по темата за девството, и най-убедителен, защото историята ни казва, че в града, където той е проповядвал, майките държали дъщерите си вкъщи от страх, че огнените думи на Прелата ще разпалят в тях толкова голяма любов към Христа, че ще отхвърлят брака.

„Тъй като трябва да напиша книга за Девството – казва великият Епископ, – аз се чувствам поласкан, че мога да започна с възхвала на Девицата, чието Тържество ни е събрало тук. Днес е Празникът на една Девица: да се стремим към такава чистота. Днес е Празникът на една Мъченица: да й отдадем нашите приноси. Днес е Празникът на Света Агнеса: нека мъжете се изпълнят с възхищение, нека момчетата не губят дух, нека съпругите я гледат с удивление, а девиците да се стремят да й подражават. Но как бихме могли да говорим достойно за онази, на която още името съдържа в себе си възхвала? Ревността й е била по-голяма от възрастта, а добродетелта й – по-голяма от природата, така че името й не изглежда човешко, а е по-скоро оракул, предвещаващ мъченичеството й“. Светият Учител прави алюзия с думата „агне“, от която произлиза името „Агнеса“. Смята го за свързано с гръцкия термин „agnos“, който означава „чист“, и продължава така словото си: „Името на тази Девица е също така титла на чистотата: затова трябва да я честваме и като Мъченица, и като Девица. Хвалата й е изобилна, не е нужно да я търся: тя вече съществува сама по себе си. Да отстъпи ораторът и да замълчи красноречието; самата дума, самото й име възхвалява Агнеса. Затова нека пеят старите, младите и децата. Всички хора да честват тази Мъченица: защото е невъзможно някой да произнесе името й, без да я възхвали.

Разказва се, че е била тринадесетгодишна, когато е претърпяла мъченичество. Ужасна жестокост на тирана, непожалил дори толкова крехка възраст! Но още по-пречудна мощ на вярата, която си намира свидетели на тази възраст! Нима е имало място за рани на едно толкова малко тяло? Мечът едва е намерил място на това момиче, където да го посече. И все пак, Агнеса е знаела как да победи меча.

Едно девойче на тази възраст все още трепери пред гневния поглед на майка си; едно убождане с игла го кара да избухне в сълзи, като че е получило страшна рана. Непоколебима в кървавите ръце на палачите, Агнеса остава неподвижна под тежестта на веригите, с които е прикована. Не познава още смъртта, но вече е готова да умре, и предоставя цялото си тяло на меча на разярения войник. Пряко воляята си бива завлечена при олтарите: издига ръце към Христос пред жертвените пламъци, и ръката й оставя върху светотатствените ръце на палача знака, който е трофей на победителя Господ.

Протяга вратле и ръце към оковите; но те не успяват да стегнат толкова крехки крайници.

Нов вид мъченичество! Девицата още не е на възраст, за да може да бъде екзекутирана, а е вече узряла за победата. Не е още узряла за борбата, а е вече годна за венеца на победата; подценявана заради възрастта си, вече е учителка на добродетелта! Младоженката не бърза към брачното легло с такъв устрем, както тази Девица, която, изпълнена с радост, с бързи стъпки върви към мястото на екзекуцията, украсена не с изкусно направена прическа, а с Христос; увенчана не с цветя, а с чистота.

Всички плачат; само тя не плаче. Всички се удивляват как толкова лесно отдава живота си, който още не е вкусила, и как го принася в жертва, като че вече се е наситила на него. Всички се изумяват, че е вече свидетелка на божествеността – тя, чиято възраст още не й позволява да разполага със себе си. Думите й не биха имали стойност на процеса на някой смъртен, но днес са свидетелство, което тя дава за Бога. Защото такава сила, която е свръхестествена, не може да идва от другаде, освен от Създателя на самото естество.

Какви заплахи само не използва съдията, за да я уплаши! Какви ласкателства – за да я сломи! Колко мъже са я искали за съпруга! А тя възкликва: „Лююбимата ще оскърби Жениха си, ако го накара да чака!

Ще ме има само Онзи, Който пръв ме е избрал. Защо се бавиш, палачо? Нека загине това тяло, щом трябва да бъде обичано от очи, които не желае“.

Пристъпва, моли се, свежда глава. „Да бяхте видели как палачът трепери, като че сам е осъден, как се тресе ръката му, като че е пред нечувана опасност, докато девойката съзерцава без никакъв страх опасността, пред която е изправена. Ето, прочее, в една само жертва двойно мъченичество: на чистотата и на вярата. Агнеса остава Девица и си спечелва мъченичеството“.

Римската Църква пее днес прекрасни респонсории, в които Агнеса изразява с толкова голяма сладост невинната си любов и блаженството, което изпитва от това, че е годеница Христова. Те са взети от казаното в древните Акти на Мъченицата, приписвани дълго време на Свети Амброзий:

Респ.: Моят Жених украси със скъпоценни камъни шията и ръката ми; окачи невиждани перли на ушите ми: *и цялата ме обсипа с прекрасни бляскави камъни.

Вс.: Постави знака Си на лицето ми, за да нямам друг любим освен Него.

Респ.: И цялата ме обсипа …

 

Респ.: Аз обичам Христос, и ще бъда невяста на Оногова, Чиято Майка е Дева; на Оногова, Който стори ушите ми да чуят вече прекрасната Му песен: *щом Го обичам, съм чиста; щом Го докосвам, съм целомъдрена; щом го притежавам, съм девица.

Вс.: Даде ми пръстен като залог за верността Си, и ме украси с богата огърлица.

Респ.: Щом Го обичам …

 

Респ.: Пих мед и мляко от устните Му: *и кръвта Му обагри страните ми.

Вс.: Разкри ми несметни съкровища и ми оббеща да бъдат мои.

Респ.: И кръвта Му …

 

Респ.: Още сега, чрез небесната храна, плътта Му е съединена с моята, и кръвта Му багри страните ми. *Той е, Чиято Майка е Дева, а Баща Му Го роди духовно.

Вс.: Съединена съм с Оногова, Комуто служат Ангелите; на Оногова, на Чиято красота се възхищават слънцето и луната.

Респ.: Той е, Чиято Майка …

Колко сладка и силна е, Агнесо, любовта на Христос, твоя Жених! Как завладява невинните сърца, за да ги преобрази в безстрашни сърца! Какво ти донесоха светът и неговите удоволствия, екзекуцията и мъченията? Трябваше ли да се боиш от ужасното изпитание, на което искаше да те подложи жестоката гавра на преследвача? Кладата и мечът не бяха нищо за тебе; твоята любов ти казваше, че никакво човешко насилие не може да ти отнеме сърцето на божествения Жених. Имаше думата Му и знаеше, че ти е верен.

О, девойко, толкова чиста сред покварата на Рим, толкова свободна сред един робски народ: как блести на тебе печатът на Емануил! Той е Агнецът: и ти си кротка като Него; Той е Лъвът от коляното на Юда: и ти си непобедима. Какво е, прочее, новото поколение, слязло от небето, за да насели земята? О, ще живее дълги векове това християнско семейство, произлязло от Мъчениците, което има сред предците си толкова велики герои: девици, деца, наред с първосвещеници и воини, всички изпълнени с небесен огън, които желаят единствено да напуснат този свят, след като са посели в него семето на добродетелта! Така са стигнали до нас Христовите примери – чрез верността на Неговите Мъченици. По природа те са крехки като нас; трябваше да победят езическите нрави, покварили кръвта на човечеството. Но бяха силни и чисти.

Обърни очи към нас, Агнесо, и помогни ни. Кръвта Христова чезне от сърцата ни. Твоята борба ни трогва; проливаме по някоя сълза, слушайки разказа за героизма ти. Но сме слаби срещу света и сетивата. Отслабени от постоянното търсене на удобства и от бясно прахосване, което наричаме чувственост, нямаме вече кураж пред дълга. Нима не е вярно, че светостта вече не се разбира? Тя стъписва и скандализира; намираме я неразумна и прекалена. И все пак, Девице Христова, ти си пред нас с онова, което си отхвърляла, с небесния плам, с жаждата ти за страдание, което води към Исус. Моли се за нас, недостойните! Събуди в нас чувството на всеотдайна и действена любов. Има силни души, които те следват, но те са малко. Увеличи броя им със своите молитви, та Агнецът в небето да има многоброен кортеж.

Ти стоиш пред нас, невинна Девице, в тези дни, когато се събираме край люлката на божествения Младенец. Кой би могъл да опише ласките, с които Го обсипваш и с които Той те изпълва? Позволи, обаче, на грешниците да дойдат при Този Агнец, дошъл да ги изкупи, и препоръчай ги на Този Исус, Когото винаги си обичала. Заведи ни при Мария, нежната и чиста овчица, която ни е дала Спасителя. Ти, която излъчваш сладостния блясък на своето девство, измоли за нас от нея един от онези погледи, които очистват сърцата.

Застъпвай се, Агнесо, за Светата Църква, която е също Христова Невяста. Тя те е родила в любовта си, и тя е, от която и ние имаме живот и светлина. Изпроси тя да бъде винаги плодовита на верни девици. Закриляй Рим, където гробът ти е толкова почитан. Благослови Прелатите на Църквата: измоли за тях кротостта на агнето, твърдостта на скалата, ревността на Добрия Пастир към изгубената овца. И накрая, бъди помощница на всички, които те призовават. И любовта ти към хората да се разпалва все повече от онази любов, която пламти в Сърцето на Исус.

 

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *