21 юли – XVI Неделя през годината

Четива:
Битие 18, 1-10
Псалм 14
Колосяни 1, 24-28
Лука 10, 38-42

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 19 юни 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днес ще се спра на друг един израз, с който Вторият Ватикански Събор определя природата на Църквата: той е „тяло“. Съборът казва, че Църквата е Тяло Христово (cfr Lumen gentium, 7).

 

http://preghiera.borgatarosa-sassi.it/
http://preghiera.borgatarosa-sassi.it/

Бих искал да тръгна от един текст от Деянията на Апостолите, който познаваме добре: обръщането на Савел, който след това ще се нарече Павел, един от най-големите евангелизатори (ср. Деян. 9, 4-5). Савел е преследвал християните, но докато върви по пътя за Дамаск, внезапно го обгръща светлина, той пада на земята и чува глас,  който му казва: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Той пита: „Кой си Ти, Господине?“, и гласът му отговаря: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш“ (ст. 3-5). Това преживяване на Свети Павел ни показва колко е дълбоко единството между нас, християните, и Самия Христос. Когато Исус се възнася на небето, не ни оставя сираци, а чрез дара на Светия Дух единството с Него става още по-голямо. Вторият Ватикански Събор казва, че Исус, „предавайки Духа Си на Своите призовани измежду всички народи братя, наистина ги учредява като Свое Тяло“ (Cost. dogm. Lumen gentium, 7).

Образът на тялото ни помага да разберем тази дълбока връзка между Църквата и Христос, която Свети Павел развива по особен начин в Първото си Послание до коринтяни (ср. гл. 12). Преди всичко, тялото ни говори за една жива реалност. Църквата не е милосърдна, културна или политическа организация, а е живо тяло, което върви и действа в историята. Това тяло си има Глава – Исус, Който го ръководи, храни го и го подкрепя. Именно това бих искал да подчертая: ако се отдели главата от останалото тяло, един човек не би могъл да оживее. Така е и с Църквата. Трябва да останем свързани все по-силно с Исус. Но не е само това: както в едно тяло е важно да тече живителна лимфа, за да бъде то живо, така и ние трябва да позволим на Исус да действа в нас, Словото Му да ни води, евхаристичното Му присъствие да ни храни, да ни оживява, любовта Му да дава сили на нашата любов към ближния. И така трябва да бъде винаги! Винаги, винаги! Скъпи братя и сестри, да останем единни в Исус, да Му се доверим, да ориентираме живота си според Неговото Евангелие, да се храним с ежедневната молитва, слушането на Божието Слово, участието в Тайнствата.

И тук стигам до един втори аспект на Църквата като Тяло Христово. Свети Павел заявява, че както членовете на човешкото тяло, макар да са различни и многобройни, образуват едно само тяло, така всички ние сме били кръстени чрез един само Дух в едно само Тяло (ср. 1 Кор. 12, 12-13). Следователно, в Църквата има многообразие, има различни задачи и функции; няма плоска униформеност, а богатство на даровете, които разпределя Светият Дух. Има,  обаче, общение и единство: всички са във връзка помежду си и всички се стремят да образуват едно единствено живо Тяло, дълбоко свързано с Христос. Да помним добре: да бъдем членове на Църквата означава да бъдем съединени с Христос и да получаваме от Него божествения живот, който ни помага да живеем като християни, което означава да останем единни с Папата и с Епископите, които са инструменти на единството и на общението, и означава също да се научим  да преодоляваме персонализмите и разделенията, да се разбираме повече, да хармонизираме различността и богатствата на всекиго; с една дума, да обичаме повече Бога и хората, които са около нас, в семейството, в енорията, в организациите. За да живеем, тялото и членовете трябва да бъдат съединени! Единството стои по-горе от конфликтите, винаги! Конфликтите, ако не бъдат разрешени навреме, ни разделят помежду ни, отделят ни от Бога. Конфликтът може да ни помогне да израстнем, но може също и да ни раздели. Да не вървим по пътя на разделенията, на борбите помежду ни! Всички единни, всички заедно с нашите различия, но винаги единни: този е пътят на Исус. Единството стои по-горе от конфликтите. Единството е благодат, за която трябва да се молим на Господа, за да ни освободи от изкушенията на разделението, на борбите помежду ни, от егоизмите, от злословията. Колко зло причиняват злословията, колко зло! Никога не говорете лошо за другите, никога! Какви щети нанасят на Църквата разделенията между християните, пристрастията, дребнавите интереси!

Разделенията между нас, но и разделенията между общностите: християни евангелисти, християни православни, християни католици. Но защо сме разделени? Трябва да се стремим да изграждаме единство. Ще ви разкажа: преди да изляза от къщи, ббях четиридесет минути горе-долу, половин час с един Пастор евангелист, и се молихме заедно, и търсехме единство. Но трябва да се молим между нас, католиците, и също с другите християни, да се молим Христос да ни дари единство, единство между нас. Но как да имаме единство между християните, ако не сме способни да имаме такова между нас, католиците? Имаме ли го в семейството? Колко семейства са в конфликт помежду си и се разделят! Търсете единството – единството, което изгражда Църквата. Единството идва от Исус Христос. Той ни изпраща Своя Дух, за да създаде единство.

Скъпи братя и сестри, да се молим на Бога: Помагай ни да бъдем членове на Тялото на Църквата,  все повече съединени с Христос! Помагай ни да не караме да страда Тялото на Църквата с нашите конфликти, с нашите разделения, с нашите егоизми. Помагай ни да бъдем живи членове, свързани едни с други от една единствена сила – силата на любовта, която Светият Дух излива в нашите сърца (ср. Рим. 5, 5).

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *