Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Ауденция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – Велика Сряда, 12 април 2006 г.
Размишление над значението на Пасхалното Тридневие
Скъпи братя и сестри,
Утре започва Пасхалното Тридневие, което е в основата на цялата литургична година. С помощта на светите обреди на Велики Четвъртък, на Велики Петък и на тържественото Пасхално Бдение, ще изживеем отново тайната на Страданията на смъртта и възкресението на Господа. Тези дни се предназначени да оживят в нас желанието да се съединим с Христа и да Го следваме всеотдайно, знаейки, че Той ни е възлюбил дотам, че да даде живота Си за нас. Какво са всъщност събитията, които пресъздава Пасхалното Тридневие, ако не най-висша проява на тази любов на Бога към човека? Затова да побързаме да навлезем в Пасхалното Тридневие, слушайки това, което ни казва Свети Августин: „Помисли сега внимателно за трите дни на разпъването, погребването и възкресението на Господа. Чрез тези три свети тайни да вършим в настоящия живот онова, на което е символ кръстът, и да осъществяваме с вяра и надежда онова, на което са символ погребването и възкресението“ (Epistola 55, 14, 24: Nuova Biblioteca Agostiniana (NBA), XXI/II, Roma 1969, p. 477).
Пасхалното Тридневие започва утре, на Велики Четвъртък, с вечерната Литургия „in Cena Domini“, докато сутринта обикновено се извършва друго значително литургично отслужване – Литургията на Хризмата, по време на която, събран около Епископа, целият Презвитериум на всяка Епархия обновява свещеническите си обещания и участва в благослова на маслата на катехумените, на болните и на хризмата. Същото ще извършим утре сутринта и тук, в „Свети Петър“. Освен установяването на Свещенството, в този свят ден се възпоминава цялостната жертва, която Христос прави от Себе Си за човечеството в тайнството Евхаристия. В същата нощ, в която бе предаден, Той, както ни припомня това Светото Писание, ни остави „нова заповед“ – „mandatum novum“ – за братската любов, извършвайки трогателния жест на умиването на нозете, който напомня смиреното служение на робите. Този особен ден, възпоминаващ толкова велики тайни, завършва с Евхаристично обожаване, възпоминаващо молитвата на Господа в Гетсиманската градина. Обзет от голяма тревога, казва Евангелието, Исус иска от учениците Си да бдят заедно с Него, като останат в молитва: „Останете тук и бдете заедно с Мен“ (Мат. 26, 38). Но учениците Му заспиват. И днес Господ ни казва: „Останете и бдете заедно с Мен“. Виждаме как и ние, днешните Му ученици, често спим. Онзи час е бил за Исус час на изоставеност и самота, последван в късна доба от залавянето Му и от началото на болезнения Му път към Калвария.
Концентриран върху тайната на Страданието е Велики Петък, ден на пост и покаяние, изцяло посветен на съзерцанието на Христос на Кръста. В църквите се възвестява разказът за Страданията и отекват думите на пророк Захария: „Ще погледнат на Тогова, когото прободоха“ (Йоан 19, 37). На Велики Петък и ние искаме да приковем поглед в прободеното Сърце на Изкупителя, в което, – пише Свети Павел, – са „скрити всички съкровища на премъдростта и знанието“ (Кол. 2, 3); нещо повече – „телесно обитава цялата пълнота на Божеството“ (Кол. 2, 9). Затова Апостолът може да заяви решително, че не желае да знае друго, „освен Исус Христос, и то Исус Христос разпнат“ (1 Кор. 2, 2). Истина е това: Кръстът разкрива „ширината, дължината, дълбочината и височината“ – тоест вселенските измерения на една любов, която надвишава всяко познание. Любовта надхвърля познаваемото – и ни изпълва „с цялата Божия пълнота“ (ср. Еф. 3, 18-19). В тайната на Разпнатия „се осъществява онова обръщане на Бога срещу Самия Него, в което Той се дарява, за да издигне човека и да го спаси: любов в най-радикалната й форма“ (Oeus caritas est, 12). Кръстът Христов, пише през V в. Светият Папа Лъв Велики, „е извор на всеки благослов и причина за всички благодати“ (Disc. 8 sulla passione del Signore, 6-8; PL 54, 340-342).
На Велика Събота Църквата остава в духовно единение с Мария: остава в молитва при гроба, където тялото на Божия Син лежи неподвижно в състоянието на почивка след съзидателното дело на Изкуплението, осъществено чрез смъртта Му (ср. Еф. 4, 1-13). Късно през нощта ще започне тържественото Пасхално бдение, по време на което във всяка църква ликуващото пеене на „Слава“ и на Пасхалната Алелуя ще се издигне в сърцата на новопокръстените и на цялата християнска общност, радостна, защото Христос е възкръснал и е победил смъртта.
Скъпи братя и сестри, за да бъде полезно отслужването на Пасхата, Църквата изисква от верните да пристъпят тези дни към тайнството Покаяние, което е един вид смърт и възкресение за всекиго от нас. В древната християнска общност на Велики Четвъртък се е провеждал обредът на Помирението на каещите се, председателстван от Епископа. Историческите условия, разбира се, днес са различни, но подготовката за Пасхата с една добра изповед остава нещо, което трябва да се оцени по достойнство, защото ни предлага възможността да започнем отново живота си и да имаме наистина ново начало в радостта на Възкръсналия и в общението на прошката, дадена ни от Него. Със съзнанието, че сме грешници, но с доверие в Божието милосърдие, да позволим да бъдем помирени от Христос, за да вкусим по-интензивно радостта, която Той ни дава със Своето Възкресение. Прошката, която Христос ни дарява в тайнството Покаяние, е извор на вътрешен и външен мир, и ни прави апостоли на мира в един свят, където за съжаление продължават разделенията, страданията и драмите на несправедливостта, на омразата и насилието, на неспособността за помирение – за да се започне отначало с искрена прошка. Ние обаче знаем, че злото няма последната дума, защото победата е на Христос, Разпнат и Възкръснал, и Неговият триумф се проявява със силата на милосърдната любов. Неговото Възкресение ни дава тази сигурност: въпреки целия мрак в света, злото няма да има последната дума. Подкрепени от тази увереност, ние можем с повече смелост и ентусиазъм да полагаме усилия, за да се роди един по-справедлив свят.
Това пожелание отправям от сърце към всички вас, скъпи братя и сестри, като ви пожелавам да се приготвите с вяра и благочестие за предстоящите пасхални празници. Нека ви придружава Пресвета Мария, която, след като бе последвала божествения си Син в часа на страданията и смъртта Му, сподели и радостта на Неговото Възкресение.
Коментари
Няма добавени коментари!