19 април – Велик Вторник

19 април – Велик Вторник

Четива:

Исаия, 49, 1-6

Псалм 70

Йоан, 13, 21-33.36-38

Четиво от Римския Бревиарий за Велик Вторник

Из трактата „За Светия Дух“ на Свети Василий Велики, Епископ и Църковен Учител

( 15, 35; Patrologia Graeca 32, 127-130 )

Спасителният план на нашия Спасител – Бога, се състои в това: да изправи човека от неговото падение и да го доближи отново до Себе Си, като го освободи от отдалечеността, до която го бе довело непокорството. Христовото пришествие в плът, примерите за живот според Евангелието, страданията, кръстът, погребването, Възкресението – всичко това е за спасението на човека, за да получи той отново, чрез подражанието на Христа, онова осиновяване, за което е бил предназначен от самото начало.

За да бъде християнският живот истински, е нужно, прочее, да подражаваме не само на Христовите примери на нежност, на смирение и на търпение, проявени в живота Му, но и на смъртта Му. Казва го Свети Павел – подражателят на Христа, уподобил се на Него “ в смъртта Му, с надеждата да достигне възкресението на мъртвите“ (Фил. 3,11).

Но как бихме могли да се уподобим на Него в Смъртта Му? Като се погребем с Него чрез Кръщението. Какъв е тогава начинът на това погребване и какъв е плодът на подражанието му? Преди всичко, нужно е да сложим край на предишния си начин на живот. Но никой не може да го направи, ако не се роди отново, според думите на Господа. Това възраждане, както личи от самата дума, е начало на нов живот. Затова, преди да започнем нов живот, трябва да сложим край на предишния. На онези, които са достигнали финала в един състезателен кръг на стадиона, се дава кратка почивка, преди да започнат следващия кръг. Така и в промяната на живота е нужно смъртта да има място между стария и новия живот и тази смърт да постави край на предишното състояние и начало на бъдещото.

А как трябва да умрем, тоест – да слезем в преизподнята? Като подражаваме на погребването на Христос чрез Кръщението. И наистина – телата на онези, които биват кръщавани, по определен начин биват погребвани във водата. Затова по тайнствен начин Кръщението означава освобождаване от делата на плътта, както казва Апостолът: „В Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението“ ( Кол. 2, 11-12).

Кръщението по определен начин умива душата от нечистотата, натрупана в нея поради влеченията на плътта, както е писано: „Умий ме и ще бъда по-бял от сняг“ ( Пс. 50,9). Затова ние познаваме едно единствено спасително Кръщение, както една е смъртта за света и едно е възкресението на мъртвите, образ на което е Кръщението.