17 април – Палмова неделя (Връбница)

Четива:

Исаия 50, 4-7

Псалм 21

Филипяни 2, 6-11

Матей 26,14-27,66

Четиво от Римския Бревиарий за Палмова Неделя ( Връбница )

Из „Слова” на Свети Андрей Критски, Епископ

( Слово 9, за Палмите; Patrologia Graeca 97, 990-994)

Елате да се възкачим заедно на Елеонската планина и да посрещнем Христа, Който днес се връща от Витания и доброволно се приближава към почитаемите Си и блажени Страдания, за да осъществи тайната на нашето спасение.

Той отива по Своя воля към Йерусалим. Слязъл е от небето, за да ни въздигне със Себе Си там, „по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия” ( Еф. 1,21). Той дойде, не за да завоюва за Себе Си слава, не с блясък и тържественост. «Няма да се кара», се казва за Него, «нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата» (Мат. 12,19). Ще бъде кротък и смирен, ще влезе скромно облечен, като бедняк.

Да побързаме и ние заедно с Него, Който бърза към Своите Страдания, и да подражаваме на онези, които Го посрещат. Но не като постиламе пътя Му с маслинени или палмови клонки, с килими и други подобни неща, а като прострем смирено и с дълбоко обожание в нозете Му самите нас. Така да посрещнем Божието Слово, Което никое място не може да побере. Той, Който е самата кротост, пожела с кротост да дойде при нас. Издига се, можем да кажем, над здрача на нашата гордост, или по-добре – навлиза в сянката на безкрайното ни унижение, в дълбините на нашето същество, става един от нас, за да ни изправи на крака и да ни отведе при Себе Си.

Той възлезе на Изток, над небесата на небесата (ср. Пс. 67,34), тоест – във върха на славата Си и на божествения Си триумф, като начало и образ на бъдещото ни състояние. Не изоставя, обаче, човешкия род, защото го обича, защото желае да възвиси със Себе Си човешката природа, като я въздигне от земните низини към славата. Затова да прострем смирено пред Христа по-скоро нас самите, отколкото дрехи и лишени от душа клонки и зелени вейки, които радват очите за кратко и са обречени да загубят заедно с жизнения си сок и зеленината си. Да прострем нас самите, облечени в Неговата благодат, или по-скоро – облечени изцяло в Самия Него, защото, след като сме били кръстени в Христа, то ние сме се и облекли в Христа (ср. Гал. 3,27), и да бъдем като постлани одежди в нозете Му.

Ние, които преди бяхме за греха червени като пурпур, по силата на кръщелното умиване на спасението сме станали бели като вълна, за да можем да поднесем на Победителя на смъртта вече не обикновени палмови клонки, а трофеите на победата. Размахвайки духовните клонки на душите ни, и ние всеки ден, заедно с децата, да Го приветстваме в святост: «Благословен, Който идва в името Господне, Царят на Израил».