Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 1 февруари 2006 г.
Псалм 144, 1-13
Скъпи братя и сестри,
1. Сега ще направим наша молитва Псалм 144 – една радостна прослава на Господа, представен като любящ и внимателен Вседържител, загрижен за всички Свои творения. Литургията ни предлага този химн, разделен на две отделни части, които отговарят на двете поетични и духовни направления в самия Псалм. Сега ще се спрем на първата част, която обхваща стихове 1-13.
Псалмът е отправен към Господа, призоваван и описан като „Цар“ (ср. Пс. 144, 1) – една представа за Бога, която доминира и в други Псалми – химни (ср. 46, 92, 95-98). Нещо повече, духовният център на нашата песен се състои в една интензивна и страстна прослава на Божията царственост. В нея се повтаря четири пъти – като че отбелязвайки четирите главни пункта на битието и на историята – еврейската дума malkut – „царство“ (ср. Пс. 144, 11-13).
Знаем, че тази царствена символика, която ще бъде централна и в Христовата проповед, е израз на спасителния план на Бога. Той не е безразличен към човешката история; нещо повече – по отношение на нея Той желае да осъществи с нас и за нас един план на хармония и мир. Цялото човечество е призвано да изпълни този план, да се присъедини към Божията спасителна воля – една воля, която се простира над всички „човеци“, над „всяко поколение“ и над „всички векове“. Едно универсално действие, което изкоренява злото от света и установява там „славата“ на Господа, тоест Неговото ефикасно и трансцендентно лично присъствие.
2. Към това сърце на Псалма, поставено в центъра на неговата композиция, е насочена молитвената прослава на Псалмиста, който става глас на всички верни и би желал днес да бъде глас и на всички нас. Най-възвишената библейска молитва е честването на спасителните дела, които разкриват любовта на Господа към Неговите създания. В този Псалм продължава да се възхвалява Божието „име“, тоест Неговата Личност (ср. ст. 1-2), която се разкрива в действието Му в историята. Говори се именно за „дела“, „чудеса“, „удивителни събития“, „величие“, „справедливост“, „търпение“, „милосърдие“, „благодат“, „доброта“ и „нежност“.
Това е вид литанична молитва, която възхвалява навлизането на Бога в човешкото съществуване, за да отведе цялата сътворена действителност към спасителна пълнота. Ние не сме във властта на тъмните сили, нито сме самотни в нашата свобода, а сме подвластни на действието на могъщия и любящ Господ, Който желае да впише в сърцата ни един план, едно „царство“ (ср. ст. 11).
3. Това „царство“ не е изградено от могъщество и господство, от триумф и потисничество, както, за съжаление, често се случва със земните царства, а е място, където се проявяват милосърдието, нежността, добротата, благодатта, справедливостта, както непрекъснато се подчертава в стиховете, съдържащи прославата.
Синтезът на този портрет на Бога е в стих 8: Господ е „дълготърпелив и многомилостив“. Това са думи, които напомнят автопрезентацията, която Сам Бог Си прави на Синай, където казва: „Господ, Господ, Бог човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен“ (Изх. 34, 6). Тук имаме подготовка на изповядването на вярата на Свети Йоан Апостол по отношение на Бога, в което се казва просто, че Той е любов: „Deus caritas est“ (ср. 1 Йоан 4, 8.16).
4. Освен върху тези хубави думи, които ни разкриват един Бог, „дълготърпелив и многомилостив“, винаги готов да прощава и да помага, вниманието ни се насочва и към следващия прекрасен 9-ти стих: „Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела“. Слово, над което да размислим, слово на утеха, сигурност, която Той внася в живота ни. По този повод Свети Петър Хризолог (ок. 380-ок. 450) казва следното във „Второ Слово за Поста“: „Велики са делата Господни“: но това величие, което виждаме във величието на Творението, тази мощ, се надминава от величието на милосърдието. Защото пророкът, казал, че „велики са Божиите дела“, на друго място добавя: „Неговото милосърдие е над всичките Му дела“. Милосърдието, братя, изпълва небето, изпълва земята … Ето защо великото, всеотдайно, единствено милосърдие на Христос, Който запазва всеки съд за един единствен ден, бележи цялото човешко време с примирието на покаянието. Ето защо пророкът разчита само на милосърдието, тъй като не се доверява на собствената си милост: „Помилвай ме, Боже, – казва, – по голямото Си милосърдие“ (Пс. 50, 3)“ (42, 4-5: Sermoni 1-62bis, Scrittori dell’Area Santambrosiana, 1, Milano-Roma 1996, pp. 299-301). Да кажем и ние същото на Господа: „Помилвай ме, Господи, Ти, Който си велик в милосърдието Си“.
Коментари
Няма добавени коментари!