Днес Църквата празнува Въздвижението на Светия Кръст, чрез който е прославен нашият Господ Исус Христос. Конкретното събитие, поставило началото на този празник, е тържественото връщане на Господния Кръст в Йерусалим през 638 г., след победата на византийския император Ираклий (610-641) над персите. Християните почитат Кръста като знак на Христовата победа над смъртта, в очакване на второто Му пришествие в славата.
Из „Слова върху Евангелието на Свети Йоан“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
(Dai „Discorsi sul Vangelo di Giovanni“ di Sant’Agostino, vescovo. Tratt. 12, 8. 10-11)Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето (Йоан 3, 13). Той, следователно, бе тук, но също и на небето: бе тук с плътта Си, бе на небето със Своята божественост; или, по-добре да се каже, със Своята божественост бе навсякъде. Той е роден от майка, без да се отдалечи от Отца. Знаем, че в Христос има две рождения: едното – божествено, другото – човешко; едното – чрез което сме били сътворени, другото – чрез което сме били изкупени. И двете са чудни: първото е станало без майка, второто – без баща. Но тъй като Той взе тяло от Адам – понеже Мария произхожда от Адам, – и същото това тяло бе възкресено, тази е земната действителност, която той има предвид, когато казва: „Разрушете този храм, и в три дни ще го въздигна“ (Йоан 2, 19). Има предвид обаче небесното, когато казва: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да види царството Божие“ (Йоан 3, 5). Да, братя, Бог пожела да стане Син Човечески, и пожела също човеците да станат синове Божии. За нас Той слезе на земята, а ние се възнасяме на небето чрез Него. Защото слиза и се възнася единствено Онзи, Който бе казал: Никой не се възнася на небето, освен Онзи, Който слиза от небето. Тогава няма ли да се възнесат на небето онези, които Той е направил синове Божии? Разбира се, че ще се възнесат. Той ни е обещал тържествено това: „Ще бъдат като Ангели Божии на небето“ (Мат. 22, 30). В какъв смисъл тогава никой не се възнася на небето, освен Онзи, Който е слязъл оттам? Наистина, само Един е слязъл, и само Един се е възнесъл. А останалите? Можем ли да мислим нещо друго, освен това, че те ще бъдат Негови членове, и така само Един ще се възнесе на небето? Затова Господ казва: „Никой не се възнася на небето, освен Онзи, Който слиза от небето – Сина Човечески, Който е на небето“. Ти се учудваш, че Той е бил тук и същевременно на мебето? Той направи също и за Своите ученици. Чуй апостол Павел, който казва: „Нашето отечество е на небето“ (Филип. 3, 20). Щом един човек като апостол Павел е странствал по земята в тяло, докато с духа си е пребивавал на небето, как да не бъде възможно за Бога на небето и на земята да бъде едновременно и на небето, и на земята?
Сйс Своята смърт Христос ни освободи от смъртта: умирайки, Той унищожи смъртта. А вие, братя, знаете, че смъртта влезе в света поради завистта на дявола. Писанието казва, че „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите. Той е създал всичко за битие“ (Прем. 1, 13-14). Човекът нямаше да познае смъртта, към която го е тласнал дяволът, ако го беше отблъснал със сила; защото дяволът е нямал мощта да го принуди, а само хитростта да го прелъсти. Без твоето съгласие дяволът щеше да остане безсилен: именно твоето съгласие, човече, те доведе до смъртта. Родени сме смъртни от смъртен, от безсъртни сме станали смъртни. Но Исус, Синът Божи, Божието Слово, чрез Което всичко е станало, единородният Син, единосъщ на Отца, стана смъртен. Словото стана плът и живя между нас (Йоан 1, 3.14). Той, следователно, пое върху Себе Си смъртта и я прикова на кръста, и така смъртните бяха освободени от смъртта. Господ припомня онова, което като предобраз се бе случило на древните: Както Мойсей издига змията в пустинята, така трябва да се издигне и Син Човечески, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3, 13-13). Исус припомня една известна тайнствена случка, добре позната на челите Библията. Но нека слушат и онези, които не са чели този епизод, както и онези, които, макар да са го чели или слушали, са го забравили. Израилският народ гине в пустинята, хапан от змии, и броят на жертвите нараства застрашитлно. Това е било бич, с който Бог го поразява, за да го поправи и да го вразуми. Но именно при тези обстоятелства се появява един велик знак за бъдещата действителност. Сам Господ заявява това в този откъс, защото не е възможно този факт да бъде тълкуван по друг начин, освен по този, който ни сочи Истината, позовавайки се на Себе Си. Защото Господ нарежда на Мойсей да направи змия от бронз и като я издигне на върлина в пустинята, да привлече вниманието на народа на Израил, така че всеки ухапан да може да гледа към бронзовата змия на върлината. Така и става; и всички ухапани гледали нататък и бивали изцерявани (Числ. 21, 6-9). Какво са хапещите змии? Те са греховете, които произхождат от смъртната плът. А издигнатата змия? Смъртта на Господа на Кръста. Тя е представена в образа на змията, именно защото смъртта произхожда от змията. Змийското ухапване е смъртоносно, а смъртта на Господа дава живот. Който поглежда към змията, получава имунитет от змията. Какво означава това? Че бива гледана смъртта, за да бъде победена смъртта. Но чия смърт се гледа? Живителната смърт, ако можем да кажем така. И понеже мога да го казвам, прекрасно е да го казвам. Или не бива да казвам онова, което Господ благоволи да стори за мен? Нима Христос не е животът? Обаче Христос е бил разпнат. Не е ли Христос животът? Обаче Христос умря. Но в Христовата смърт умря смъртта, защото животът, умрял в Него, уби смъртта, пълнотата на живота погълна смъртта. Смъртта бе победена в тялото Христово. Същото ще кажем и ние, когато възкръснем, когато, триумфиращи, ще пеем: „Де ти е, смърте, победата? Де ти , смърте, жилото?“ (1 Кор. 15, 55). А дотогава, братя, за да бъдем изцерявани от греха, нека отправяме поглед към Разпнатия Христос. Защото, „както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Човечески, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Както онези, които са гледали към змията, не са загивали от змийското ухапване, така и онези, които гледат с вяра смъртта Христова, биват изцерявани от ухапванията на греховете. И докато първите са били изцерявани от смъртта за временен живот, за вторите се казва: за да имат живот вечен. Съществува тази разлика: между знака-предобраз и действителността: предобразът осигурява временен живот, докато действителността осигурява живот вечен.
Коментари
Няма добавени коментари!