14 април – СВЕТЛА СЪБОТА

Четива:
Деяния: 4, 13-21
Псалм 117
Марко 16, 9-15

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 27 април 2011 г.

Пасхалното Осмодневие

Скъпи братя и сестри,

В тези първи дни на Пасхалното Време, което продължава до Петдесятница, ние все още сме изпълнени със свежестта и новата радост, която литургичните чествания донесоха в сърцата ни. Затова и днес бих искал да размишлявам накратко заедно с вас за Пасхата – сърцето на християнската тайна. Защото всичко тръгва оттук. Христос, възкръснал от мъртвите, е основата на нашата вяра. От Пасхата като от бляскав и пламтящ център се излъчва цялата литургия на Църквата, и от нея черпи своето съдържание и значение. Литургичното честване на Христовата смърт и възкресение не е просто възпоминание на това събитие, а е негова актуализация в тайната, в името на живота на всеки християнин и на всяка църковна общност, в името на нашия живот. Наистина, вярата във възкръсналия Христос преобразява съществуването ни, извършвайки в нас едно постоянно възкресение, както пише Свети Павел на първите вярващи: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина“ (Еф. 5, 8-9).

Как тогава можем да осъществим Пасхата в нашия живот? Как цялото ни вътрешно и външно съществуване би могло да приеме пасхална „форма“? Трябва да тръгнем от автентичното разбиране на Исусовото възкресение: това събитие не е просто завръщане към предишния живот, както е станало с Лазар, с дъщерята на Йаир или с младежа от Наин, а е нещо напълно ново и различно. Христовото възкресение е преминаване към един живот, който не е подчинен повече на тлението на времето; към един живот, потопен във вечността на Бога. С Исусовото възкресение се слага началото на едно ново условие за това да бъдем хора, което осветлява и променя нашето всекидневно пътуване и отваря за цялото човечество едно качествено различно и ново бъдеще. Затова свети Павел не само свързва по неразривен начин възкресението на християните с това на Исус (ср. 1 Кор. 15, 16.20), но сочи също как трябва да се живее пасхалната тайна в ежедневието на нашия живот.

В Посланието до Колосяни той казва: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, където Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното“ (3, 1-2). На пръв поглед, когато четем този текст, може да ни се стори, че Апостолът има намерението да фаворизира презрението към земната действителност, като ни приканва да забравим за този свят на страдания, на несправедливост, на грехове, и да живеем, предвкусвайки небесния рай. Мисленето за „небесното“ ще бъде в такъв случай вид алиенация. Но за да разберем истинския смисъл на тези павлови твърдения, е достатъчно да не ги отделяме от техния контекст. Апостолът прецизира много добре онова, което нарича „що е горе“, и което християнинът трябва да търси, както и „земното“, от което трябва да се пази: „Умъртвете, – пише свети Павел, – земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение“ (Кол. 3, 5-6). Да умъртвим в нас ненаситното желание за материални блага, егоизма, корена на всеки грях. Затова, когато Апостолът призовава християните да се откъснат решително от „земните неща“, желае ясно да покаже онова, което принадлежи на „стария човек“, когото християнинът трябва да съблече, за да се облече в Христа.

След като ни изяснява кои са нещата, към които не бива да привързваме сърцата си, със същата яснота свети Павел ни показва кои са „отвъдните неща“, които християнинът трябва да търси и да вкусва. Те са свързани с онова, което принадлежи на „новия човек“, който се е облякъл в Христа веднъж завинаги в Кръщението, но винаги има нужда да се обновява „по образа на своя Създател“ (Кол. 3, 10). Ето как Апостолът на езичниците описва тези „отвъдни неща“: „Като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един другиго и си прощавате взаимно ( … ). А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството“ (Кол. 3, 12-14). Следователно, Свети Павел е много далеч от това, да призовава християните, всеки от нас, да страним от света, в който Бог ни е поставил. Вярно е, че ние сме граждани на друг „град“, където се намира истинското ни отечество, но пътуването към тази цел ние трябва да извървяваме ежедневно на тази земя. Участвайки отсега в живота на възкръсналия Христос, трябва да живеем като нови хора на този свят, в сърцето на земния град.

Този е пътят не само да преобразим нас самите, а и да преобразим света, за да дадем на земния град нов облик, който да помага за развитието на човека и на обществото според логиката на солидарността, на добротата, на дълбокото уважение към достойнството на всекиго. Апостолът ни припомня кои са добродетелите, които трябва да придружават християнския живот. Главната от тях е любовта, с която са свързани всички други, като с извор или с майка. Тя обобщава и обединява „небесното“: любовта, която с вяра и надежда е великото житейско правило на християнина и изразява дълбоката й същност.

Пасхата, следователно, носи новостта на пълния и цялостен преход от един живот, подчинен на робството на греха, към живот в свободата, оживен от любовта – сила, която разрушава всяка бариера и гради нова хармония в сърцата и във взаимоотношенията с другите и с нещата. Всеки християнин, както и всяка общност, ако живеят опита на този преход към възкресението, не може да не бъде нов квас за света, отстоявайки безрезервно най-неотложните и справедливи каузи, както показват това свидетелствата на Светците от всяка епоха и на всяко място. Много са и очакванията на нашето време: ние, християните, които твърдо вярваме, че Христовото възкресение е обновило човека, без да го отделя от света, в който той гради своята история, трябва да бъдем озарени свидетели на този нов живот, донесен ни от Пасхата. Пасхата, следователно, е дар, който винаги трябва да се приема във вярата, за да можем да действаме във всяка ситуация с Христовата благодат, според логиката на Бога – логиката на любовта. Светлината на Христовото възкресение трябва да проникне в този нов свят, трябва да достигне като послание на истината и живота до всички хора чрез нашето ежедневно свидетелство.

Скъпи приятели: Да, Христос наистина възкръсна! Не можем да пазим единствено за нас живота и радостта, които Той ни дарява в Своята Пасха, а трябва да ги даряваме на всеки срещнат. Това е нашата задача и нашата мисия: да помагаме да възкръсне в сърцето на ближния ни надеждата там, където има обезсърчаване, радост – където има тъга, живот – където има смърт. Да свидетелстваме всеки ден радостта на възкръсналия Господ означава да живеем винаги по „пасхален начин“ и да допринасяме да отеква радостната вест, че Христос не е идея или спомен от миналото, а е Личност, Която живее с нас, за нас и в нас, и с Него, чрез Него и в Него можем да правим нови всички неща (ср. Откр. 21, 5).

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *