Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 4 юни 2014 г.
Даровете на Светия Дух: 6. БлагочестиетоСкъпи братя и сестри, добър ден!
Днес бих искал да се спрем на един дар на Светия Дух, който много често бива разбиран зле или възприеман повърхностно, докато всъщност докосва сърцето на нашата идентичност и на християнския ни живот. Става дума за дара на благочестието. Трябва да поясня веднага, че този дар не означава да бъдем състрадателни към някого, да съчувстваме на ближния, а означава, че принадлежим на Бога – дълбоката ни връзка с Него: връзка, която дава смисъл на целия ни живот и ни помага да останем прави, в общение с Него, дори в най-трудните и мъчителни моменти.
1. Тази връзка с Господа не бива да се разбира като задължение или заповед. Тя е връзка, която идва отвътре. Става дума за отношение, живяно от сърце: то е нашето приятелство с Бога, отдаването на Исус, приятелство, което променя живота ни и ни изпълва с ентусиазъм, с радост. Затова дарът на благочестието предизвиква в нас преди всичко благодарност и хвала. Този е именно мотивът и най-истинският смисъл на нашия култ и на нашата почит. Когато Светият Дух ни помага да усетим присъствието на Господа и на цялата Му любов към нас, Той стопля сърцата ни и ни насочва по естествен начин към молитвата и отслужването. Милосърдието, следователно, е синоним на истинския религиозен дух, на синовното доверие към Бога, на онази способност да Му се молим с любов и простота, която е присъща на смирените по сърце хора.
2. Дарът на благочестието ни помага да растем в отношението ни и в общението ни с Бога и ни кара да живеем като Негови чеда, но същевременно ни помага и да предаваме тази любов и на другите и да ги признаваме за братя. И така ще бъдем водени от чувствата на благочестието – не на пиетизма! – по отношение на онези, които са около нас и на онези, които ще срещаме всеки ден. Защо казвам: не на пиетизма? Защото някои мислят, че да имаш благочестие означава да затваряш очи, да имаш лице на иконка, да се преструваш на светец. На пиемонтски ние казваме: „mugna quacia“ („постна физиономия“). Това не е дарът на благочестието. Дарът на благочестието означава да бъдем наистина способни да се радваме с онзи, който се радва, да плачем с онзи, който плаче, да бъдем близо до онзи, който страда, да поправяме онзи, който греши, да утешаваме онзи, който е потиснат, да приемаме и да се притичаме на помощ на който е в нужда. Има много тясна връзка между дара на благочестието и кротостта. Дарът на благочестието, който ни се дава от Светия Дух, ни прави кротки, прави ни спокойни, търпеливи, в мир с Бога, в служение с кротост на другите.
Скъпи приятели, в Посланието до римляни апостол Павел казва: „Всички, водени от Духа Божи, са синове Божи. Защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Абб?, Отче!“ (Рим. 8, 14-15). Да се молим на Господа, та дарът на Неговия Дух да може да победи нашия страх, нашите несигурности, както и неспокойния ни, нетърпелив дух, и да може да ни направи радостни свидетели на Бога и на Неговата любов, почитайки Господа в истина, както и в служение на ближния с кротост и с усмивка, която Светият Дух винаги ни дава в радостта. Нека Светият Дух даде на всички нас този дар на благочестието.
Коментари
Няма добавени коментари!