12 юни – ПЕТДЕСЯТНИЦА

12 юни – ПЕТДЕСЯТНИЦА

Четива:

Деяния 2, 1-11

Псалм 103

1 Коринтяни 12, 3б-7.12-13

Йоан 20, 19-23

Четиво от Римския Бревиарий за Петдесятница

Из трактата „Срещу ересите“ на Свети Ириней, Епископ

(Кн. 3, 17, 1-3; SC 34, 302-306)

Когато Господ повери на учениците Си мощ да помагат на хората да се раждат в Бога, им беше казал: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28, 19).

Това е Духът, Който чрез пророците Господ бе обещал да излее в последните времена над Своите слуги и слугини, за да получат пророчески дар. При това Той слезе и над Божия Син, станал Син Човечески, та чрез Него да привикне да живее в човешкия род, да почива между хората и да обитава в Божиите създания, вършейки в тях волята на Отца и обновявайки в тях стария човек в новостта на Христос.

Лука разказва, че след Възнесението Господне Този Дух идва над учениците на Петдесятница с волята и мощта да въведе в живота и откровението на Новия Завет всички народи. Така те стават прекрасен хор, който да запее хвалебствен химн на Бога в съвършено съзвучие, защото Светият Дух премахва дистанциите, унищожава контрастите и преобразява събранието на народите в дар, който да бъде поднесен на Бога.

Ето защо Сам Господ обещава да изпрати Утешителя, за да ни направи угодни на Бога. И както без вода брашното не се превръща в тесто, нито става на хляб, така и ние, бидейки разединено множество, не можехме да станем само една Църква в Христа Исуса без „Водата“, слязла от небето. И както изсъхналата земя не може да даде плод, ако не получава вода, така и ние – просто и голо сухо дърво, никога нямаше да принесем плод на живот без „Дъжда“, изпратен свободно свише.

Кръщелното умиване под действието на Светия Дух ни обедини всички с душа и тяло в онова единство, което предпазва от смъртта.

Божият Дух слезе над Господа като Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и благочестие, Дух на страх Божи (ср. Ис. 11, 2).

След това Господ на Свой ред даде Този Дух на Църквата, изпращайки от небето Утешителя над цялата земя, откъдето, както Сам каза, дяволът бе прогонен като падаща светкавица (ср. Лука 10, 18). Затова ни е нужна Божията роса, за да не изгорим и да не станем безплодни, и там, където ни чака обвинителят, да имаме и защитник.

Господ поверява на Светия Дух човека, нападнат от разбойници, тоест нас. Изпитва милост към нас и превързва раните ни, дава двата денария с образа на Царя. Така, отпечатвайки в нашия дух под действието на Светия Дух образа и името на Отца и Сина, Той помага да дадат плод в нас поверените ни таланти, за да ги върнем после умножени в Господа.