12 ноември – Свети Йосафат Кунцевич, Епископ и Мъченик (Възпоминание)

Иван Кунцевич е роден през 1580 г. в град Владимир Волински (дн. в Украйна, тогава в границите на Полша), в семейството на украински православни дворяни. Присъединява се към Католическата Църква от източен обряд и през 1604 г. постъпва в Ордена на Отците Базилиани, като приема името Йосафат. през 1609 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1617 г. е назначен за архиепископ на Полоцк ( дн. в Белорус). Добър пастир, посвещава се изцяло на християнската формация на своите верни. На 12 ноември 1623 г. е убит жестоко във Витебск от противници на унията с Рим. Канонизиран е през 1867 г. Мощите му почиват в базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Йосафат Кунцевич, Епископ и Мъченик

Из енцикликата „Ecclesiam Dei“ на Пий XI, Папа

(AAS 15 [1923] 573-582)

Благодарение на възхитителното провидение, Божията Църква е построена така, че да достигне пълнотата на времената като едно голямо семейство. Тя е предназначена да обхване цялостта на човешкия род и затова, както знаем, се проявява по божествен начин чрез икуменическото единство, което е една от главните й характеристики. Христос, нашият Господ, не се задоволи само да повери на апостолите мисията, която бе получил от Отца, като каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете и научете всички народи“ ( Мат. 28, 18-19). Но пожела също колегията на апостолите да бъде в съвършено единство, свързана с двойна и много тясна връзка. Първата връзка е вътрешната връзка на вярата и на любовта, която се е изляла в сърцата чрез Светия Дух (ср. Рим. 5, 5). Другата е външната връзка на властта на само един над всички. На петър бе даден приматът над другите апостоли като постоянен принцип и видима основа на единството.

Но за да устои това единство и съгласие, Бог, в Своето върховно провидение, пожела да ги утвърди с печата на Своята святост и освен това – с мъченичеството. Тази велика чест се падна на Свети Йосафат, архиепископ на Полоцк от славянско-източен обряд, който с пълно право е почитан като прослава и подкрепа на източните славяни. Никой не е дал на името им по-голяма прослава или е допринесъл повече за спасението им от този техен пастир и апостол, именно защото той проля кръвта си за единството на Светата Църква. И нещо повече. Почувствал се подтикнат от божествено вдъхновение да възстанови навсякъде светото единство, той бе разбрал, че най-доброто за това е да се поддържа единството с Католическата Църква чрез източния славянски обряд и монашеския Орден на базилианите.

И също, имайки в сърцето преди всичко единството на своите съграждани с Престола на Петър, той събираше отвсякъде нужните аргументи, за да го проповядва и да го укрепва, главно като изследваше онези литургични книги, които източните християни, и самите отделили се, използват според предписанията на Светите Отци.

Получил една така старателна подготовка, той се зае да защитава, едновременно със сила и нежност, каузата на възстановяването на единството, постигайки толкова изобилни плодове, че бе получил от самите си противници прозвището „крадец на души“.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *