11 юни – Свети Варнава, Апостол (Възпоминание)

11 юни – Свети Варнава, Апостол (Възпоминание)

Свети ВарнаваПо произход Свети Варнава е евреин и левит, роден на остров Кипър. Повярвал в Христа, той продава нивата си и дарява полученото на християнската общност в Йерусалим. Бързо си спечелва голям авторитет сред първите християни. Той е, който представя на Апостолите преживелия обръщане Павел.

Изпратен е в Антиохия, където вярата се разпространява бързо сред езичниците. Там кани при себе си Павел и там узрява планът им за проповядване на Евангелието на езическите народи. Двамата заедно извършват мисионерско пътуване в Кипър и Мала Азия. През 49 г. участва в Апостолския Събор в Йерусалим, постановил да не се налагат еврейските религиозни практики на повярвалите в Христа езичници. През 50-53 г. Варнава и Павел предприемат второ мисионерско пътуване, по време на което се разделят. Варнава се връща с братовчед си Йоан ( евангелиста Марко) в Кипър.

Кипърската Църква го почита като свой основател и пръв Епископ.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Варнава

Из „Трактати върху Евангелието според Матей“ на Свети Кромаций, Епископ

( Трактат 5, 1. 3-4; CCL 9, 405-407 )

„Вие сте светлината на света. Не може дасе укрие град, който стои навръх планина. Нито запалват светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи (Мат. 5, 14-15).

Господ нарече Своите ученици „сол на земята“, защото чрез божествената премъдрост дадоха вкус на човешките сърца, обезсолени от дявола. Сега ги нарича и „светлина на света“, защото, озарени от Него, Който е истинската и вечна светлина, са станали на свой ред светлина, която свети в мрака.

Той е слънцето на правдата. Следователно, напълно справедливо нарича и Своите ученици светлина на света, тъй като чрез тях като с бляскави лъчи е озарил цялата земя със светлината на Своята истина. Разпространявайки светлината на истината, те прогониха мрака на заблудата от сърцата на хората. И ние сме били озарени от тях, за да се преобразим от мрак в светлина, както казва Апостолът: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5, 8). И също: Вие не сте чеда на нощта и на мрака, а сте чеда на дневната светлина (ср. 1 Сол. 5, 5). Затова и Свети Йоан много правилно е написал в своето послание: „Бог е светлина“ (1 Йоан 1, 5 ), и който пребъдва в Бога, се намира в светлината.

Понеже се радваме, че сме били освободени от мрака на заблудата, логично е също, че като чеда на светлината трябва да напредваме винаги в нея.

Затова Апостолът казва също: Блестете като звезди на този свят, имайки в себе си словото на живота (ср. Филип. 2, 15-16).

Ако не правим това, то ние ще скрием по покривалото на нашата невярност, за наша и на другите вреда, онази светлина, която блести за полза на всички. Знаем, и вече прочетохме това, за онзи слуга, който, вместо да отнесе в банката получения талант, за да си спечели небето, бе предпочел да го скрие, и така бе постигнат от справедливо наказание.

Онова духовно светило, което е било запалено, за да го използваме за наше спасение, трябва винаги да блести в нас. Имаме на наше разположение светилото на Божиите заповеди и на духовната благодат, за които Давид казва: Твоята заповед е светило за нозете ми и светлина в моите пътеки (Пс. 118, 105). За това говори и Соломон, когато казва: Повелята на Закона е като светило (ср. Притч. 6, 23). Не трябва, следователно, да държим скрито това светило на закона и на вярата. Нещо повече, трябва да го държим високо издигнато в Църквата, като на светилник, за да бъде то за спасение на мнозина, та самите ние да бъдем подкрепени от светлината на тази истина, и всички вярващи да бъдат озарени от нея.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *