Свети Станислав е роден ок. 1030 г. в благородно семейство в Шчепановски (Полша). От млад се посвещава на духовното поприще и учи богословие и канонично право в университетите в Гнйезно и Париж. Ръкоположен е за свещеник, а през 1072 г. е избран за Епископ на Краков. Почитан е много заради личната си святост и дълбока набожност, както и заради пастирските си качества и милосърдието си към всички нуждаещи се. Безстрашен защитник на християнските добродетели, човешкото достойнство и правата на Църквата, Епископът не се страхува да осъди неморалното поведение и тиранията на крал Болеслав II, с което си навлича омразата му. На 11 април 1079 г. кралят лично убива Епископа по време на Светата Литургия. Тялото на Свети Станислав е погребано в Краков, а гробът му става център на поклонничества и народна набожност. Свети Станислав е канонизиран от Папа Инокентий IV през 1253 г.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Станислав, Епископ и Мъченик
Из „Послания“ на Свети Киприан, Епископ и Мъченик
(Lett. 58, 8-9.11; CSEL 3, 663-666)
Докато се борим и устояваме в битката на вярата, Бог ни гледа; гледат ни Неговите ангели; гледа ни и Христос. Каква голяма чест и какво щастие е да се борим пред очите на Бога и да бъдем увенчани от Съдника Христос!
Да се въоръжим, възлюбени братя, като съберем всичките си сили и да започнем борбата с бодър дух, с пълна вяра и с утвърдени в добродетелите. Нека всички Божии воинства напредват така към битката, която предстои да водят.
Апостолът ни учи как да се въоръжим и приготвим, като казва: „Стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира. А над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички нажежени стрели на лукавия. Вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6, 14-17).
Да вземем тези оръжия, да облечем това духовно и небесно снаряжение, за да можем да устоим и да отблъснем атаките на дявола в деня на злото.
Да наденем бронята на правдата, та гръдта ни да бъде защитена и предпазена от ударите на врага. Нозете ни да бъдат обути и снабдени с евангелското учение. Така, като започнем да тъпчемм и да мачкаме змията, тя няма да ни ухапе и победи. Да стискаме здраво щита на вярата, та в него да угасне всяка пламтяща стрела, която неприятелят изстрелва срещу нас.
Да вземем също за защита на главата си духовния шлем, за да защитим ушите си от слушането на пагубни думи, очите си – от осъдителни образи. Да бъде предпазено челото ни, за да запазим непокътнат Божия знак, устата си – за да изповядваме победоносно Господа Исус Христос.
Да въоръжим също десницата си с духовния меч, за да отблъсква смело нечистите жертви, и като помниш Евхаристията, приеми Тялото Господне. Вземи го в очакване да получиш след това от Бога наградата на небесните венци.
Тези неща, възлюбени братя, нека останат в сърцата ви. Ако, докато мислим и размишляваме над тези неща, настъпи денят на преследването, воинът на Христа, обучен от Неговите предписания и съвети, няма да се уплааши от битката, а ще бъде готов за победния венец.
Коментари
Няма добавени коментари!