1 октомври – Света Тереза на Младенеца Исус, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)

Santa Teresa di Ges? BambinoТереза Мартен е родена на 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция. Произхожда от дълбоко религиозно семейство – родителите й са провъзгласени от Църквата за блажени, а сестрите й посвещават живота си на Бога като монахини. Самата Тереза открива съвсем малка призванието си за богопосветен живот и 16-годишна постъпва в Кармела в Лизийо, като приема името Тереза на Младенеца Исус и на Пресветия Лик. Забележителен е мистичният й опит, както и животът й в святост и молитва, основан на „малкия път“ към Бога. През 1898 г. излизат под заглавие „История а една душа“ духовните й записки, които ще помогнат на мнозина да открият пътя към вярата. Умира от туберкулоза в Лизийо на 30 януари 1897 г. Канонизирана е от папа Пий XI през 1925 г., а папа Йоан Павел II я провъзгласява за Църковна Учителка.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Света Тереза на Младенеца Исус, Девица и Църковна Учителка

Из „Автобиография“ на Света Тереза на Младенеца Исус, Девица и Църковна Учителка

(Manuscrits autobiographiques, Lisieux 1957, 227-229)

Тъй като безкрайните ми копнежи бяха мъченичество за мен, аз се обърнах към посланията на Свети Павел, за да намеря накрая отговор на тях. Очите ми случайно се спряха на глави 12 и 13 от Първото Послание до Коринтяни, и там прочетох на първо място, че не всички могат да бъдат едновременно апостоли, пророци и учители, че Църквата се състои от различни членове, и че окото не може да бъде същевременно и ръка. Този отговор, разбира се, бе ясен, но не дотолкова, че да успокои желанията ми и да ми даде мир.

Продължих да чета, без да се обезкуражавам. Така открих една фраза, която ми даде подкрепа: „Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа още по-превъзходен път“ (1 Кор. 12, 31). Всъщност Апостолът заявява, че и най-добрите дарби са нищо без любовта и че тази любов е най-съвършеният път, който със сигурност води към Бога. И накрая намерих мир.

Като размишлявах над мистичното тяло на Църквата, не се откривах в никой от описаните от Свети Павел негови членове, или по-скоро исках да се видя във всички тях. Любовта ми откри същността на моето призвание. Разбрах, че Църквата има тяло, съставено от различни членове, но на това тяло не може да липсва най-нужния и най-благороден орган. Разбрах, че Църквата има сърце –  пламтящо от любов сърце. Разбрах, че единствено любовта подтиква към действие членовете на Църквата и че ако угасне тази любов, апостолите няма повече да проповядват Евангелието, мъчениците не биха проливали кръвта си. Разбрах и познах, че любовта обхваща всички призвания, че любовта е всичко, че изпълва всяко време и всяко място, с една дума – че любовта е вечна.

Тогава с най-голяма радост, обзета от екстаз, извиках: Исусе, моя любов, най-сетне открих моето призвание. Моето призвание е любовта. Да, аз открих моето място в Църквата, и това място ми го даде Ти, Боже мой.

В сърцето на Църквата, майко моя, аз ще бъда любовта. По този начин ще бъда всичко и желанието ми ще се превърне в действителност.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *