Целий Феликс произхожда от един от най-знатните родове на римската сенаторска аристокрация – Анициите (gens Anicia). Син е на църковен служител на име Феликс. Жени се и има син – Гордиан и дъщеря – Паула. Дядо е на бъдещия Папа Агапит I и прапрадядо на Свети Григорий I Велики.
След смъртта на съпругата си Петрония, Феликс приема дяконско ръкоположение, а по-късно става свещеник и титуляр на Fasciolae (дн. римска Базилика „Св. Св. Нерей и Ахил“). На 13 март 483 г. е избран за Папа под името Феликс III (тази утвърдена от традицията номерация не е точна, тъй като наложеният за Римски Епископ от император Констанций арианин Феликс II (355-365) е антипапа и погрешно е бил смесван с мъченика Свети Феликс).
Папата заема престола на Свети Петър в труден момент, когато е изключително важно да бъде защитена вярата на Църквата. На Изток тогава масово се разпространява монофизитската ерес, което кара византийския император Зенон (474-491), по внушение на Константинополския Патриарх Акакий, да декретира една помирителна формула – т. нар. „Енотикон“ (482), която обаче не задоволява никого. Във Византия монофизитите започват да вземат връх, а техните водачи Петър Фул и Петър Монг се налагат като Патриарси в Антиохия и Александрия.
На своя пръв синод в Рим Папа Феликс III отлъчва двамата Патриарси монофизити. Решението му няма ефект, затова Папата свиква нов синод и изпраща двама свои легати в Константинопол – Епископите Виталий и Мизен, които да настояват Петър Монг да бъде прогонен от Александрия, а Акакий да дойде в Рим, за да обясни поведението си. Легатите обаче са хвърлени в затвора и с насилие и заплахи да принудени да влязат в църковно общение с Акакий. Когато това става известно в Рим, Папата свиква представителен синод от 77 Епископи и на 28 юли 484 г. отлъчва константинополския патриарх и изменилите легати. На свой ред Акакий изличава името на Папата от литургичните диптиси (таблички с имената на Патриарсите, използвани в богослуженията). Започва продължилият 35 годишен разрив между Римската и Източната Църкви, останал в историята под името „Акакиева схизма“ (484-518). Ситуацията се запазва и при новия византийски император Анастасий I (491-518), който е убеден монофизит.
Трудна е ситуацията на Църквата и в Северна Африка, завладяна от вандалите – ариани. Мнозина християни, подложени на гонения, предпочитат да се изселят, а други от страх приемат арианството. Когато гоненията затихват, някои от тях пожелават да бъдат приети отново в Църквата, но срещат отпора на останалите верни на нейното учение християни. Затова се обръщат с молба за посредничество към Папата, който изпраща на африканските Епископи послание, където излага подробно условията за връщане в църковно общение слез нужното покаяние на разкаялите се отстъпници.
През 488/489 г. Италия е изправена пред нова опасност. След като опустошават балканските провинции на Византия, остготите, начело с крал Теодорих, са насочени от дипломацията на Константинопол към Италия, нахлуват на Апенинския полуостров и нанасят редица съкрушителни поражения на крал Одоакър. Накрая унищожителят на Западната Римска империя е обсаден в столицата си Равена, а остготите, също ариани, започват да организират свое кралство в Италия.
По време на тези събития в Рим на 1 март 492 г. умира Папа Феликс III. Погребан е в семейна гробница в Базиликата „Сан Паоло фуори ле Мура“. Литургичното му възпоминание е на 1 март.
Коментари
Няма добавени коментари!