Свети Зефирин, петнадесетият Папа, е роден в Рим; син е на Абондий. През 199 г. наследява Свети Виктор I. От самото начало на понтификата му негов най-близък съветник и съратник става дякон Каликст (бъдещ Папа), добър администратор и предан докрай на учението на Църквата във време, когато в столицата на Империята набират привърженици различни ереси, дошли от Изтока. Папа Зефирин назначава Каликст за управител на първото придобито от римските християни подземно гробище (катакомби) на Via Appia, наречени по-късно „Катакомби на Свети Каликст“.
През 202-203 г. император Септимий Север (193-211) организира пищни чествания на 10-та годишнина он възкачването си на трона. Тъй като много от предвидените церемонии включват и жертвоприношения на езическите богове за здравето на владетеля, християните отказват да участват в тях. Това води до издаването на едикт срещу тях, с който се забранява приемането на вярата им под заплаха от най-сурови наказания. Впоследствие едиктът е смегчен след постигнат компромис – християните се съгласяват да участват в празненствата, които не съдържат неприемливи за вярата им елементи. При император Каракала (211-217), син и наследник на Септимий Север, чиято дойка е християнка, Църквата се радва на спокойствие и мир. През 212 г. императорът издава важен едикт, с който всички свободни поданици на Империята получават римско гражданство.
Свети Зефирин запазва твърдата позиция на предшествениците си по отношение на разпространените по онова време ереси: монтанизма и адопционизма. Голям успех има Светият Престол по отношение на адопционистите, отлъчени от Църквата, чийто епископ Наталий се покайва, отрича се от заблужденията си и е приет отново в християнската общност.
В началото на III в. сред римските християни особено влиятелен и авторитетен е свещеникът Иполит (наречен Римски), станал известен с христологичната си богословска доктрина (с много спорни елементи) за Божествения Логос. Негови противници са представителите на различните направления на ереста на монархианството (отричащо троичността на единствения Бог): модалистите (наречени „патрипасионисти“ от Тертулиан) и сабелианите, учещи, че трите Лица са само проявление (modus) на единствения Бог по отношение на света.
Папа Зефирин не взема страна в техните спорове, а защитава твърдо вярата на Църквата, завещана от Апостолите. Това довежда до отдалечаването на Иполит от Светия Престол и до критики срещу него (и по-специално срещу папския секретар дякон Каликст), което след смъртта на Папата ще доведе до първата схизма в историята на Римската Църква.
Свети Зефирин умира на 20 декември 217 г. Погребан е в Катакомбите на Свети Каликст на via Appia в Рим. Църквата го възпоминава на 20 декември.
Коментари
Няма добавени коментари!