Свети Целестин е римлянин, син на Приск. На младини прекарва известно време в Медиоланум (Милано) при Свети Амброзий, Епископ на този град. В едно послание на Папа Инокентий I от 416 г. е споменат ката „Дякон“. През 418 г. Свети Августин, негов голям приятел, му пише писмо, изпълнено с голямо уважение.
Много добре образован, познавач на Светото Писание и уважаван заради светия си начин на живот, Целестин I е избран единодушно на Папския престол на 10 септември 422 г. и е въведен в длъжност на 3 ноември същата година. Свети Августин го поздравява сърдечно за избора му, а когато епископът на Хипон умира през 430 г., Папата изпраща послание до Епископите в Галия, в което възхвалява големите достойнства на покойния Августин и забранява паметта му да бъде засягана по какъвто и да е начин.
Новият Първосвещеник е принуден да се бори за разрешаването на много проблеми. Земите на Западната Римска имрерия тогава са подложени на непрестанни опустошителни нападения на варварските народи. През 423 г. умира император Хонорий и престолът е узурпиран от Йоан Примицерий (423-425). Легионите в Галия и Африка отказват да го признаят за законен владетел, а източноримският император Теодосий II изпраща армия, която пленява и екзекутира узурпатора, а на престола в Равена издига 6-годишния Валентиниан III (435-455), син на кратко управлявалия Констанций III и на Гала Плацидия (388/392-450), сестра на Хонорий, която поема регентството. Междувременно германските племена на вандалите, изповядващи арианството, разбиват римляните в Испания, опустошават южните части на Пиренейския полуостров, а през 429 г., водени от краля си Гензерих, преминават в римска Северна Африка и започват овладяването й, създавайки огромни проблеми на Църквата там.
Папа Целестин I, със съзнанието си за глава на универсалната Църква, повежда последователна борба срещу ересите. С помощта на регентката Гала Плацидия от Рим са прогонени манихеите и другите еретици, смущаващи религиозния мир. Принуден е да напусне Италия и Целестий, най-довереният ученик на еретика Пелагий. За да изкорени пелагианството окончателно, Папата изпраща в Британия – родината на Пелагий, – галските Епископи Свети Герман от Оксер и Свети Луп от Троа, които слагат край на тази ерес в родината й, а Третият Вселенски събор в Ефес през 431 г. окончателно осъжда учението на пелагианите.
Най-важен е приносът на този Папа в борбата срещу ереста на Несторий, Патриарх на Константинопол от 428 до 431 г., отричащ божествената природа на Христос и оттам – Богомайчинството на Мария. През 430 г. един римски синод осъжда това учение, а Папата натоварва Свети Кирил (370-444), Архиепископ на Александрия, да води от негово име борбата срещу това учение на Изток. През 431 г. източноримският император Теодосий II свиква в Ефес (Мала Азия) Третия Вселенски Събор. Папата снабдява Свети Кирил с генерални пълномощия, изпраща и свои лични пратеници: Епископите Аркадий и Пройект, както и презвитера Филип. Съборът осъжда учението на Несторий, снема го от патриаршеския трон и тържествено провъзгласява догмата за Мария Theot?kos (Богородица).
Папа Целестин I е инициатор и на покръстването на Ирландия. През 430 г. изпраща там като Епископ Свети Паладий, който обаче престоява много кратко време на острова и умира в Британия на следващата година. Няколко дни преди смъртта си Папата поверява мисията в Ирландия на Свети Патрик, чиито героични усилия ще доведат до присъединяването на ирландския народ към християнското семейство. Междувременно в Южна Галия се развива монашеският живот, чиито главни представители са Свети Йоан Касиан, основал манастира „Сен Виктор“ край Марсилия, и Свети Винкентий, организирал братството в Лерин.
Целестин I е и инициатор на реконструкцията и строежа на много църковни сгради в Рим. Той възобновява опустошената от готите „Санта Мария ин Трастевере“построява Базиликата „Санта Сабина“ и украсява Катакомбите на Присцила. Умира на 27 юли 432 г. Погребан е в Катакомбите на Присцила, а през 820 г. мощите му са преместени в Базиликата „Санта Праседе“. Литургичното му възпоминание е на 27 юли.
Коментари
Няма добавени коментари!