Свети Инокентий е роден в Албано, град в Лациум, близо до Рим. „Liber Pontificalis“ твърди, че баща му се казва също Инокентий, но Свети Йероним, близък приятел на предишния Папа Анастасий I, съобшава, че именно той е баща на своя наследник от брак, сключен преди ръкополагането му за свещеник. Инокентий е част от римския клир, а след смъртта на Анастасий I e избран за Римски Епископ на 22 декември 401 г.
Новият Папа от самото начало на своя понтификат използва авторитета си на Първосвещеник, за да разреши редица сложни въпроси в живота на Църквата и на Запад, и на Изток. Той взема решително страната на Константинополския Архиепископ Свети Йоан Златоуст (344/345-407), подложен на преследване от страна на императрица Евдоксия и на Алескандрийския Патриарх Теофил, който през 403 г. свиква срещу него събор. Папата обаче не признава решенията на този събор и въпреки че не успява да предотврати заточаването на Свети Йоан, го подкрепя с посланията и молитвите си до края на живота му, отказва да признае незаконно назначените му приемници в Константинопол и прави много за посмъртното му реабилитиране.
Инокентий I полага много усилия в борбата срещу различните ереси по онова време. Възвръща на Църквата редица църковни сгради в Рим, дотогава заемани от новацианите (последователи на схизмата на антипапа Новациан от III в.). По негово настояване император Хонорий (395-423) издава през 407 г. едикт, предвиждащ сурови мерки срещу манихеите, монтанистите и присцилианите. По-късно Папата се намесва в споровете, породени от ереста на Пелагий (360-420) – британски монах, установил се първоначално в Рим, а след това – в Картаген. Според това учение човешката природа е останала незасегната от първородния грях. Грехът на Адам и Ева е само „лош пример“ за потомците му, а човешката воля е в състояние да избира и след него между доброто и злото, без да се нуждае от намесата на Бога. През 411 и 416 г. африканските Епископи осъждат идеите на Пелагий, а Папа Инокентий I отхвърля решително пелагианството и утвърждава решенията на африканските синоди.
Приматът на Папата в цялата Църква се потвърждава и от запазените негови послания – енциклики до различни Епископи, но със съдържание, засягащо християните в големи региони и представляващо част от Магистериума (Учението) на Църквата. Тези послания са 36 (сред тях – до Виктрикций, Епископ на Руан в Галия, до Езуперий, Епископ на Толоза, до Епископите в Македония, до Деценций, Епископ на Губио, до Феликс, Епископ на Ночера, до британските Епископи Максим и Север) и са пръв пример за такива учителни документи, посветени предимно на дисциплинарни въпроси. Важни са посланията, с които Инокентий I утвърждава правата на Светия Престол над балканските римски провинции, останали в Източната Римска империя, като е потвърдено достойнството на Архиепископът на Солун като Папски Викарий в този район.
Понтификатът на този Папа съвпада с изключително труден период за Рим. В началото на V в. германските племена на вестготите, ариани по религия и федерати (съюзници) на Империята, след като опустошават балканските й провинции, водени от краля си Аларих I (395-410), започват да нападат пределите на Италия. Отблъсквани са успешно от пълководеца Стилихон, но след като той става жертва през 408 г. на дворцов заговор, пътят им към Вечния Град е отворен. Делегация от сенатори, в която се включва и Папа Инокентий I, заминава за Равена – укрепената резиденция на император Хонорий, за да се опитва да издейства мир, но междувременно вестготите обсаждат Рим и го превземат на 24 август 410 г. Градът е подложен на тридневно опустошение и грабеж, но Папата успява да издейства да бъде пощаден животът на гражданите, както и християнските базилики в града, превърнали се в убежище за населенето. Разграбването на столицата е пръв ясен знак за дълбоката криза в Западната Римска империя.
Вождът на вестготите Аларих I умира скоро след това в Южна Италия. Наследникът му Атаулф (410-415) извежда войската си от Апенините и се установява в Южна Галия и в Испания, като по този начин в Западна Европа възниква първото варварско кралство – това на вестготите.
Независимо от огромните щети и психологическите последици за римляните, животът в разорения град продължава. При Инокентий I е построена Базилика, посветена на Мъчениците Гервасий и Протасий (днес „Сан Витале“).
Папата умира в Рим на 12 март 417 г. Погребан е в Катакомбите на Понциан, до гроба да своя баща и предшественик Анастасий I. По-късно мощите му са пренесени в Базиликата „Санти Силвестро е Мартино аи Монти“.
Литургичното му възпоминание е на 28 юли.
Коментари
Няма добавени коментари!